Напоследък много се говори каква армия сме имали и как трябвало задължителната военна служба да се върне отново. От ВМРО дори внесоха в НС предложение за връщането й за срок от 6 месеца за лица над 19 г. Щяло да има и варианти за алтернативна гражданска служба за срок от 12 месеца.
И понеже аз съм бил 2 години в служба на отечеството, бих искал да ви разкажа какво представляваше нашата армия.
В голямата си част (защото имаше и изключения, но те винаги потвърждават правилото) тя беше сбирщина от селяндури – старшини и офицери, съблюдаващи политическата коректност към БКП. Те се водеха на свръхсрочна служба. Останалата и съществена част, водеща се на срочна служба от личния състав на армията, бяха уплашени гологлави тийнейджъри, които 2 години основно търкаха танкове, ракети, кораби и всичката бойна железария, закупена от СССР, която добре че не влезе в бойна обстановка, че врагът щеше да умре от смях. Но от друга страна, може би това е било някаква секретна стратегия за унищожаване на потенциалния нападател посредством силни коремни конвулсии.
В останалото време, когато не търкаше каквото там има за търкане, личният състав на войската набиваше крак в строева подготовка, по-позната ни като маршируване. Всъщност основната подготовка и умения на десетките хиляди срочно служещи се изразяваше в маршируване на плаца. В жега и студ, денем и в мрак.
Разглобяването и сглобяването на автомат „Калашников“ за норматив беше другата основна дисциплина. Виж, стрелбата с него беше цяло събитие, защото се случваше само веднъж годишно и само с по един пълнител. За две години – 60 изстрела с автомат. Страхотна бойна подготовка, без съмнение! Имаше и строителни войски, които се ползваха за безплатни работници на големи и не толкова големи социалистически обекти, а доста често – и на по-малки лични такива на някой комунистически велможа. Там може би са марширували по-малко, понеже имаше много за строене навремето, а безплатната работна ръка трябва да се използва максимално и да не й се губи времето с маршировки и разглобяване и сглобяване на автомат.
За извращенията, боя и униженията, нанасяни на млади и на стари войници, под благосклонния поглед на старшините и офицерите, убийствата и самоубийствата, „качеството“ на храната, „условията“ на живот и хигиена няма да пиша. Просто попитайте някой ваш роднина, който в онези години е служил. Нека той ви разкаже.
В общи линии, това беше армията ни и много се радвам, че не съществува в този си вид и че ако имам син, няма да му крадат време от най-хубавите години в живота, за да марширува и търка непотребни железа. Бих се радвал много всеки млад човек да мине подготовка по спасяване на човешки живот, даване на първа помощ, ориентиране, гасене на пожар, оцеляване в непозната среда и изобщо да придобие всички тези умения, които биха спасили неговия и други животи в екстремни ситуации, за които всеки ден слушаме в новините и които често завършват със смърт или крайно неприятни последствия. Доста по-полезно от разглобяване на калашник за норматив и маршируване на плаца.
Младен ГЕОРГИЕВ, София
retro.bg