Карлово, Сопот и Калофер на бунт заради промените в учебниците по история. Наследници на възрожденски фамилии събират подписка и канят историците да им отидат на гости, за да им разкажат робство или съжителство е имало пет века по тези земи.
Васка Стефанова е потомствена карловка. Разказва, че дедите й са се борили за Освобождението и пази икона, останала от времето, когато България пада под турско робство – напомняла й как са загинали предшествениците й.
Карловци помнят своята история, помнят тежките и страшни събития, които са се случвали в този град, как е бил опожарен градът през времето на страшното.
Повечето къщи в града са били опожарени, а много хора – избити, разказва Васка. Тя и съгражданите й канят авторите на новите учебници да посетят домовете им, в които да намерят истинските факти за случилото се през тези пет века.
Напрежение има и в Сопот. В къщата-музей на Иван Вазов уредниците прелистват „Под игото“ и се чудят как от произведението трябва да изтрият думата „робство“. В Карлово, Сопот и Калофер вече събират подписка, с която да спрат промените в историята. Готвят се и за бунт.
Дезобразователният министър Тодор Танев от своя страна заяви, че все още чака учените от БАН да се произнесат що е то „робство“ и едва, след като чуе позицията им, ще подпише корекцията в историята. Този родоотстъпник твърди, че робството и съжителството можели да съществуват по едно и също време. Според дебила и майкопродавец най-подходящият термин бил владичество.
Да обясня. Ако аз имам апартамент, то аз го владея. Ако в този апартамент съм отвлякъл някоя жена и я бия и/или изнасилвам, или най-малко я държа там срещу волята й, това какво е?! Владичество?! Ако човек владее друг, то значи другият му е роб. Нещо, срещу което се изправиха в САЩ преди повече от 150 г. Защо избиването на евреи, траело някакви си 4 г., да е геноцид, признат от цял свят, а 561 г (от 1352, когато първите български земи падат под турско робство, до 1913, когато към българската държава се присъединяват последните ѝ съвременни области) изнасилвания, отвличания, избивания и всякакви други насилия и поругавания, насилствената ислямизация, събарянето на църквите ни, училищата ни и всичко българско, лишаването от правото ни на българска църковност да не са геноцид и робство?!
1347 – При атаките срещу черноморските градове Йоан Кантакузин привлича като съюзник Орхан I, владетел на османския бейлик в северозападната част на Мала Азия. Той изпраща своя син Сюлейман заедно с конни отряди, с чиято помощ претендентът за византийския престол превзема черноморските градове без Созопол. По-късно отношенията му с османците са регламентирани с договор, скрепен с брака на императорската дъщеря Теодора с Орхан. През февруари същата година Йоан Кантакузин тържествено влиза в Константинопол и поема властта над империята, а турските му съюзници предприемат постоянни набези за плячка в българските територии. Според свидетелствата на самия Йоан Кантакузин те ежедневно избиват „селяни, жени и пеленачета“ и преминават в Азия с „много пленници от българите“.
Тук се говори точно за роби!!! И как да не е робство?! Естествено народът ни няма как да си съчини историята за Балканджи Йово. Това е била участта ни през годините на робството. И това предание, тази случка затова и достига до нас. Но много пречи на някои хора в пъклените им планове срещу българския народ. А у нас продажници да искаш. Не за 30 сребърника, а за 3 ще продадат народа си. Както казвам в едно мое стихотворение, днес безродието стана занаят.
Пламен Петков, БУЛТАЙМС