Събрахме се няколко стотици патриоти пред ВСС и повикахме.
За българщината, за Левски, за националния предател Емил Джасим, който казва, че Левски е лайно, за съдийката Хазърбасанова, която му присъжда 3000 лв. обезщетение, задето бил „душевно разстроен“, за купения от грантовете на „Америка за България“ български съд…
Полза, разбира се, никаква. Минаваха сеирджии, цъкаха, подсмихваха се и отминаваха. На хората не им дреме особено, всеки е хукнал подир своите грижи. Егоцентризъм, нихилизъм и алиенация – на всяка крачка, зад всеки ъгъл.
Трябва злото да почука на твоята врата, за да се стреснеш. Иначе – съпричастност никаква. По-важно е да препускаш към най-близката лафка и да търкаш талончета.
Или да планираш отсега олинклузив ваканцията на Халкидики със съответните промоции.
И задължително да си носите узуто оттук, ей, че там много скъпо…
Какво че утре такъв като Джасим може да нахлуе в часа по история на собственото ви дете и да плямпа, че Левски е лайно, а цар Симеон – самозванец…А после съдът да му присъжда парична компенсация…
Тъй наречените „национални“ телевизии – БТВ, Нова и БНТ, не благоволиха да отразят протеста ни. Ясно защо, те всъщност не са с българска собственост – едната е американска, другата – вече чешка, като преди това бе гръцка и шведска. В БНТ пък не знаят на кой господ да се кръстят, шибат ги и оттук, и оттам, цари безхаберие, уплаха, не е ясно кой управлява – Кошлуков ли, Каменаров ли, или пък протестърът Бойко Василев.
Сакън нещо да не сбъркат и да не разсърдят кръга „Капитал“ или модела КОЙ.
Пълен разпад, жалко, че само ни харчат ежегодно едни 50 милиона държавна издръжка.
Цялата дандания все пак имаше малък ефект. Съдиите се стреснаха, усетиха, че подлежат на граждански и медиен контрол, че не са богопомазани, че обществото може да им иска сметка. И че е време да бъдат осветлени – и като самоличност, и като мотивация на актовете.
Друг смисъл лично за мен имаше покрай медийното покритие на акцията ни.
Съдиите, например, се доказаха като единна общност, прави им чест. Излязоха с няколко поредни декларации в защита на колежката си Хазърбасанова, проявиха солидарност.
Така трябва, независимо дали е права или не.
Журналистите предпочетоха да замълчат, да ехидничат доволно, да не отразяват протеста на ПИК, а някои дори ни порицаха публично – правилно са ни осъдили, какви сме ние, какво си въобразяваме, да мрем там…
Няма по-раздорно и разнебитено племе от нашего брата. И няма по-голяма омраза от онази, която цари в нашето съсловие. Всеки срещу всеки, гуша за гуша, напук, от завист, от злоба, от снизходителност, от чувството, че си най-велик или че си прецакан. Все едно.
В тази връзка ясно си пролича, че ПИК няма нищо общо с прословутия Пеевски. Медиите му се снишиха, лобито му във ВСС не ни защити.
В същото време пионките на Прокопиев и „Капитал“ – такива като оперетния върховен съдия Лозан Панов, скочиха най-стръвнишки върху нас.
Както и очаквах.
И това ме кара да се чувствам горд. Толкова години не успяха да проумеят, че съм ничий. Това ги изнервя най-силно, кара ги да ме мразят, и едните, и другите. Защото не разбират какво е да оцеляваш и успяваш сам.