Характерна особеност на психиатричните заболявания, е че в основата им никога не лежи само един причинител – обикновено за създаването, проявата и поддържането им са необходими съчетаното действие във времето на множество фактори – от биологичен, психологичен и обществен характер.
Това правило важи в пълна сила и за разстройствата в хранителното поведение. Както вече стана ясно, при хората, засегнати от тях, често се установяват някои наследствени и генетично заложени отклонения в невромедиаторните системи. Последните ръководят осъзнатите и неосъзнати мисли, първичното поведение, както и по-сложните поведенчески механизми.
Хиперактивността на серотониновата система и допаминовата дисфункция са особености на хората, страдащи от хранителни разстройства, но не са и единствената им особеност, довела до заболяването. Те обаче създават благоприятна „почва“ – предразположеност – към която при наслагване на определени влияния от живота на човека може да се стигне до отключване на заболяване като анорексия или булимия.
Пубертетът
Никому не е тайна, че през юношеството е периодът на големите промени за човека, когато от дете, той става възрастен. Този сложен процес е свързан не само с количествени изменения – промяна в ръста и килограмите.
През пубертета се случва нещо много повече – тялото търпи качествени промени, в които в крайна сметка придобива биологична зрялост. Юношеството е необходимото време на загуба на равновесието, когато човека не само става полово зрял, но и му се налага да израсне психически. За това не е и изненадващо, че именно през този период се проявяват и не малък дял от психиатричните болести.
Интересното обаче е, че при значителна част от болните с хранително разстройство се наблюдава по-ранно начало на пубертета и по-бързо развитие на свързаните с него телесни промени, с което навлизането в тази биологична зрялост става преди да е достигнато необходимото емоционално-психологично съзнаване за нейното разбиране и приемане.
Семейство и общество
Те са пряко свързани с поведението на човека – от тях идва както най-ранният пример за изграждането на поведенческите модели, както и в бъдеще те се явяват своеобразен коректор на последните – налагайки определени правила, изисквания и изобщо въвеждайки личността в определен „поведенчески коридор“ от изграждащите ги морални устои, писани и неписани правила.
От особена важност са ранните взаимоотношения майка-дете, като за развитието на хранително разстройство значение има т. нар. феномен на „твърде добрата майка“. Тя е грижовна и всеотдайна, предугаждайки нуждите на детето си, като по този начин не му позволява да се научи да изразява потребностите си и да бъде активен участник в удовлетворяването им. В тези случаи детето може да израсне като пасивно, зависимо, несигурно и склонно към използване на храната за справяне с психологични проблеми.
В хода на отглеждането именно в семейството се заучават не само хранителните навици у дома, но и нагласите към собственото тяло. Момичета до 15-годишна възраст са в 3-4 пъти по-голям риск за хранително разстройство, ако майката има нарушено хранене. За момчетата пък най-рискови са коментарите и критиките за външния им вид от страна на бащата.
С излизането от семейната среда, тази на обществото е следващата, която поема и започва да моделира представите и самооценка на развиващия се човек. Съвременната идеализация на свръхслабото женско и свръхмускулесто мъжко тяло превръщат неудовлетвореността от собственото тяло в масов феномен, който значително повишава риска от разстройство на храненето.
Отключващи и поддържащи фактори
Тези, които предизвикват поява на заболяването у предразположените, са най-разнообразни – единични травмиращи събития, състояния на хроничен стрес, поредица от последователни неблагоприятни събития и др.
Изучаването на поддържането и невъзможността за прекратяване на болестта е довело до любопитното откритие, че отговорният за това механизъм е и този, който причинява пристрастяване към екстази, хазарт, компютърни игри, ексцесивни тренировки, пазаруване и т.н.
Лишаването от храна и повишената двигателна активност бързо доставят чувство за компетентност и контрол, по един много лесно измерим и видим начин – кантара. Усещането за самоконтрол като изключително мощен възнаградител поражда стремеж за повторение на поведението, което го е доставило, до степен на ритуализация и абстинентни прояви при преустановяването му.