На 6 май, в посолството на Република България в Пекин, е постъпила информация от Тибетската алпинистка асоциация, че българският алпинист Боян Петров е в неизвестност от 3 май 2018 г. Той е участник в експедиция в Хималаите заедно с още 10 души – 1 унгарец, 5 италианци и четирима водачи от непалски произход, целяща изчакване на осемхилядника Шиша Пангма.
Каква е информацията до този момент?
Според получената информация, липсата на Боян Петров била забелязана от участниците в експедицията в района на Шиша Пангма на около 7500 м надморска височина. Веднага след това са изпратени трима души, за да го издирват. На 6 май сутринта, на 7350 м надморска височина са били открити палатката и спалния му чувал, без самия алпинист. Поради внезапно влошаване на метеорологичните условия в района тримата търсачи временно са прекратили издирването.
Тибетската алпинистка асоциация е била информирана за случилото се на 6 май в 12.20 чaса местно време от лицето за връзка от района на Шиша Пангма. Експедицията е имала разрешение за влизане през Дзилун на 10 април 2018 г., изкачване на връх Шиша Пангма и напускане през Дзилун на 9 юни 2018 г.
Служители на Асоциацията поддържат връзка с ръководителя на експедицията, който ги е уведомил, че издирването на българския алпинист продължава.
Позицията на организаторите на експедицията.
На „Фейсбук“ страницата на екипа на „Калифа“, организатор на Хималайска експедиция 2018, бе публикувано съобщение, според което Боян Петров е започнал да катери върха сам, след като много от другите алпинисти са се върнали заради лошото време.
„Унгарският алпинист Давид Клайн, който също е на Шиша Пангма, следи събитията. Ако получим новини от него за българския алпинист, ще ви информираме на нашата „Фейсбук“ страница! До тогава продължаваме да се надяваме, че Боян Петров ще се завърне“, се посочва още в съобщението.
Какво представлява върхът?
Шиша Пангма е връх в Хималаите и се намира на територията на Тибет, на няколко километра от границата с Непал. Върхът е най-ниският от 14-те осемхилядника с височина от 8013 м над морското равнище (в някои източници е отбелязан с височина 8027 или 8047 м). За изкачването му има няколко маршрута, а най-използваният от алпинистите е от северната страна, откъдето е тръгнал и Боян Петров.
Кой е Боян Петров?
Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 г. в София в семейство на работещ в куклен театър баща и майка художник. Израства и живее в столичния квартал Княжево, в полите на Витоша. Увлича се от планината и дивата природа от дете. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1997 г. като магистър със специалност зоология и екология. Продължава кариерата си в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София, понастоящем в Отдел Безгръбначни животни. Областите на научните му изследвания са прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна, както и фауна на високите планини по света. Бил е координатор на Центъра за изследване и защита на прилепите към Национален природонаучен музей. Автор е на десетки експертни оценки, становища, инструкции, рецензии, отчети, научни и научно-популярни публикации и пътеписи. Работи като оценител на проекти в областта на биологичното разнообразие, управление и проучване на защитени територии и консултант на държавни институции, неправителствени организации, популярни списания и онлайн издания. Активно участва в кампании в подкрепа на опазването на защитените територии и биологичното разнообразие в България.
Семеен, има две деца.
На два пъти боледува от рак и успява да се излекува. От 2000 г. има инсулинозависим диабет тип 1. През 2008 г. при катерене в Алпите пада и чупи крак. На слизане от връх Гашербрум II през 2009 г. пропада в ледникова цепнатина, от която бива изваден от група испански алпинисти. През 2013 г. претърпява катастрофа с мотор и получава ново счупване на крак. Въпреки това на следващата година прави рекордни изкачвания на Кангчендзьонга, Броуд Пик и К2 с пирони във възстановяващия се крайник. След слизането от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична криза, губи съзнание и успява да се възстанови с помощта на полски алпинисти. Подобна криза преодолява и при успешното изкачване на Нанга Парбат през 2016 г., където предварително инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му помагат бързо да се върне към нормално състояние.
На 23 август 2016 г. по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „Струма“ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна травма с хематом и бива хоспитализиран във Военномедицинска академия в София в тежко състояние с опасност за живота. В началото на ноември 2016 г. прави първия си лек преход след катастрофата, а в началото на декември подновява тренировъчните си изкачвания от Княжево до Копитото във Витоша.
Към 2017 г. той е българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10 – Гашербрум-1 (8068), Канчендзьонга (8586), Броуд пик (8047), К2 (8611), Манаслу (8163), Анапурна (8091), Макалу (8463), Нанга Парбат (8126), Гашербрум-2 (8035) и Дхаулагири (8167).
От българското МВнР уверяват, че посолствата на България в Пекин и в Делхи са в непрекъснат контакт с местните институции и следят отблизо случая.