Да се откажеш от България, за да оживееш. Болни българи са принудени не само да търсят лечение в чужбина, но и да сменят гражданството си, за да могат да си го осигурят, пише Нова телевизия. Чужди клиники отказват да приемат български пациенти, които се нуждаят от трансплантации поради липсата на споразумение между България и организацията „Евротрансплант” във Виена.
Такова е имало, но допреди година. Оттогава насам, болните търсят всякакви начини да получат шанс за живот, включително чрез отказ от гражданство. С един от тях, готов да стане поданик на Австрия, ни среща репортерът Глория Николова. 29-годишният Адриан Петков има нужда от трансплантация на бял дроб. Проблемите му са открити, още когато е на 5 години. Такива операции обаче не се правят у нас. Проблемът е, че чуждите клиники отказват да лекуват българи заради липсата на споразумение между България и евротрансплант. Такова е имало, но действието му е изтекло преди около година.
„Стигнах до етап,в който съм за трансплантация на бял дроб. Ще избягам от държавата, за да мога да живея и да дишам.“
Адриан е на 22 години. Когато е на 5 му откриват заболяване – муковисцидоза. Болестта затруднява дихателните пътища и с годините се влошава. „Изпаднах в кома. Терапии всеки месец. По няколко вида антибиотици на ден. Имам едно кабелче с дължина 15 метра. До тези 15 метра се ограничавам. Страхувам се това кабелче да не стане по-малко, защото всяка една инфекция ме праща на легло“, разказва мъката си младежът.
Единственият шанс за живот на Адриан е трансплантация на бял дроб. Такива операции у нас не се правят. Затова той трябва да кандидатства за лечение в чужбина. Списъкът с кандидатите нараства, но от година няма болница в чужбина, която да оперира българи. През 2014 година държавата сключва договор с център към Евротрансплант във Виена. Договорът обаче изтича, а новото споразумение няма. „В някакъв списък сме. С някакви точки. Имаме някакъв код и това е. Седим и чакаме един договор, който да се направи, за да имаме шанс за живот“, коментира Адриан.
От МЗ потвърдиха, че договор в момента няма. „След изтичане на срока на споразумението за съвместна дейност след месец май 2017 година има две възможности – продължаване на споразумението или подписване на споразумението с друга страна от Евротрансплант. В момента изпълнителната агенция по трансплантация е предприела последващи действия за подписване на споразумението“, се казва в отговор на МЗ по случая.
„В момента никой нищо не ми казва. Два са изходите – да чакам тук нещата да се задействат по-бързо, а другия изход е да стана гражданин на друга държава“, казва Адриан. Той вече е направил своя избор – да стане гражданин на Австрия.
„Ще избягам, за да мога да живея, да дишам, да бъда пълноценен гражданин“, обосновава избора си той. Подобен е случаят и на Мария. Тя пожелава да остане анонимна, защото не иска хората да знаят, че има трансплантация, макар и да е напълно здрава. Тя вече има австрийско гражданство.
„Решихме със семейството ми, че е по-добре да се преместим да поживеем известно време в чужбина. Започнах да си прокарвам път към Виена. Започнах да работя на двучасов работен ден. Това ми помогна да имам зелена карта“, спомня си тя за трудностите. В един ден обаче жената изпаднала в кома. За нейно щастие точно след два дни се намерил донор. Списъкът с българите, имащи нужда от трансплантация на бял дроб, постоянно нараства. „Животът ни зависи от лист хартия“, казва адриан. Кога ще има ново споразумение, никой не може да каже. Колко ще трябва да чакат пациентите също. Решение те намират в чуждото гражданство. „Ще стана австрийски гражданин. Тогава всичко ще е в божиите ръце. Няма да зависи от някакви си политици“, казва