Алкохолът спасява хлебаря на „Титаник“

0
3044

30 секунди не стигат на капитана, за да спаси кораба

На 14 април 1912 г., неделя, около полунощ супергордостта на двадесети век лайнерът „Титаник“ гордо плува към Ню Йорк. Четири дни преди това той тръгва от Саутхемптън в Англия и вече е изминал половината път. В 22.40 часа огромният кораб се удря в айсберг. В 2.20 часа в понеделник 269-метровото инженерно чудо, което се съизмерва с осемдесететажна сграда, лежи, разцепено на две на дъното на Атлантическия океан, на 3795 метра дълбочина. Айсбергът не помръдва, остава си такъв, какъвто е бил през последното хилядолетие.

Трагично събитие вече точно 104 години храни писатели, кинематографи, актьори, изследователи, ексцентрици, сладкарите, измислили тортата „Титаник”, родната чалга звезда, припяваща и песен с това име.2110953465

И до ден-днешен знайни и незнайни реликви не­спирно изплуват сякаш от морските дълбини и цъфват по различни аукциони. А цените им потвърждават, че легендата е все още жива и че човечеството е полу­дяло. Бисквитка, намерена на дъното на една от спаси­телните лодки, е продадена за 15 000 лири. Менюто, от което са се възползвали пет джентълмени от първа кла­са, достигна фантастичната цена от $129 000. Търгува се всичко, за което се до­каже, че е автентично от „Титаник”. До момента има 5500 такива вещи, твърдят специалисти. Разнообра­зието е голямо: Чинии от столовата в трета класа, по­златен часовник, гребенче, чанта с бижута, непуснато писмо, написано на борда на кораба от останалите живи Естер Хари и дъщеря й Ева. Най-голямо вълнение сред колекционерите обаче предизвика продажбата на цигулката на ръководителя на оркестъра Уолъс Хартли, изработена през 1880 годи­на и подарена от годеница­та му. Открита е привързана към тялото на маестрото и е оценена на 900 000 лири стерлинги.Вещи от кораба днес се продават на баснословни цени

Но нека оставим реликви­те на богатите колекционери и се върнем към легендата: Тези дни по повод наближа­ващия 15 април и годиш­нината на катастрофата в Русия бе проведена анкета с един въпрос: Ще отплува­те ли с „Титаник”, ако знаете, че това ще бъде последният му рейс. 1355 души, или 67 на сто от анкетираните, от­говарят с „да”. Три пъти по-малко предпочитат да оста­нат на брега, а 285 не знаят какво да правят. Повечето от потенциалните пътници обаче имат едно условие: непременно да бъдат наста­нени в първа класа. Само навивам будилника час преди сблъсъка и излизам на палубата с палто и ушанка, казва Галя. Ще плувам разбира се, категорична е Роза и 60 минути преди фаталния миг ще започна да викам, че идва айсберг. Някои от отговорите не са лишени от романтика: Ще бъда на „Титаник” само ако там срещна този, в който ще се влюбя. По-добре да умра на „Титаник”, отколкото в леглото. Друго е да участваш в историята, категоричен е анонимен авантюрист. Патриотично настроен идеалист обаче мигом го порязва: По-добре е да умреш за родината, а не заради чужда на теб глупост.Спасителните лодки не са били достатъчно пълни, доказва разследването

Защо умряха обаче онези 1514 несретници и днес, след като при двете раз­следвания бяха зададени 41 000 въпроса, няма кате­горичен отговор. С годините се раждат все нови и нови версии. Къде достоверни, къде фантастични, за тях е важно да отговарят на старото правило: Да са до­бре измислени. Още в начало­то, при първи­те разследва­ния, вината се хвърля на нито­вете, с които е обшит корпусът. Били с по-ниско от необходимо­то въглеродно съдържание и не издържали. После се заговаря за подводница, торпилирала гиганта. На­месва се и несъществу­ващият тогава държавен резерв на САЩ. На борда на „Титаник” са трима аме­рикански милиардери и най-големи противници на неговото създаване. Ражда се и суперсензацията:

Потъналият кораб не е „Титаник”, а близ­накът „Олимпия”, който бил повреден при катастрофа. Собствениците на лайне­рите сменили имената и мобилировката и пратили „Олимпия” на гибел. Огром­ните пари, които застрахователите ще им броят, ще успокоят гузната им съвест. В същото време истинският „Титаник” оцелял и плавал дълги години. Убедени в реалността на тази версия са най-вече нейните авто­ри, които успешно биха се реализирали в писането на фантастични романи.Капитанът Едуард Смит, вдясно, с един от своите помощници

Сред упорито повтаря­ните вече години 12 неща, които не знам за „Титаник”, има няколко, които наи­стина звучат любопитно: като това, че ако леденият връх е бил видян само 30 секудни по-рано, катастро­фа нямало да има. Или че стойността на гигантския кораб е точно колкото хар­ча за едноименния филм с Леонардо ди Каприо, който пресъздава драмата. Но най-поучителна е съдбата на главния хлебар. Той бил доста пийнал и това го спа­сило от гибел в ледените води.

Източник: в-к Шоу

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук