30 секунди не стигат на капитана, за да спаси кораба
На 14 април 1912 г., неделя, около полунощ супергордостта на двадесети век лайнерът „Титаник“ гордо плува към Ню Йорк. Четири дни преди това той тръгва от Саутхемптън в Англия и вече е изминал половината път. В 22.40 часа огромният кораб се удря в айсберг. В 2.20 часа в понеделник 269-метровото инженерно чудо, което се съизмерва с осемдесететажна сграда, лежи, разцепено на две на дъното на Атлантическия океан, на 3795 метра дълбочина. Айсбергът не помръдва, остава си такъв, какъвто е бил през последното хилядолетие.
Трагично събитие вече точно 104 години храни писатели, кинематографи, актьори, изследователи, ексцентрици, сладкарите, измислили тортата „Титаник”, родната чалга звезда, припяваща и песен с това име.
И до ден-днешен знайни и незнайни реликви неспирно изплуват сякаш от морските дълбини и цъфват по различни аукциони. А цените им потвърждават, че легендата е все още жива и че човечеството е полудяло. Бисквитка, намерена на дъното на една от спасителните лодки, е продадена за 15 000 лири. Менюто, от което са се възползвали пет джентълмени от първа класа, достигна фантастичната цена от $129 000. Търгува се всичко, за което се докаже, че е автентично от „Титаник”. До момента има 5500 такива вещи, твърдят специалисти. Разнообразието е голямо: Чинии от столовата в трета класа, позлатен часовник, гребенче, чанта с бижута, непуснато писмо, написано на борда на кораба от останалите живи Естер Хари и дъщеря й Ева. Най-голямо вълнение сред колекционерите обаче предизвика продажбата на цигулката на ръководителя на оркестъра Уолъс Хартли, изработена през 1880 година и подарена от годеницата му. Открита е привързана към тялото на маестрото и е оценена на 900 000 лири стерлинги.
Но нека оставим реликвите на богатите колекционери и се върнем към легендата: Тези дни по повод наближаващия 15 април и годишнината на катастрофата в Русия бе проведена анкета с един въпрос: Ще отплувате ли с „Титаник”, ако знаете, че това ще бъде последният му рейс. 1355 души, или 67 на сто от анкетираните, отговарят с „да”. Три пъти по-малко предпочитат да останат на брега, а 285 не знаят какво да правят. Повечето от потенциалните пътници обаче имат едно условие: непременно да бъдат настанени в първа класа. Само навивам будилника час преди сблъсъка и излизам на палубата с палто и ушанка, казва Галя. Ще плувам разбира се, категорична е Роза и 60 минути преди фаталния миг ще започна да викам, че идва айсберг. Някои от отговорите не са лишени от романтика: Ще бъда на „Титаник” само ако там срещна този, в който ще се влюбя. По-добре да умра на „Титаник”, отколкото в леглото. Друго е да участваш в историята, категоричен е анонимен авантюрист. Патриотично настроен идеалист обаче мигом го порязва: По-добре е да умреш за родината, а не заради чужда на теб глупост.
Защо умряха обаче онези 1514 несретници и днес, след като при двете разследвания бяха зададени 41 000 въпроса, няма категоричен отговор. С годините се раждат все нови и нови версии. Къде достоверни, къде фантастични, за тях е важно да отговарят на старото правило: Да са добре измислени. Още в началото, при първите разследвания, вината се хвърля на нитовете, с които е обшит корпусът. Били с по-ниско от необходимото въглеродно съдържание и не издържали. После се заговаря за подводница, торпилирала гиганта. Намесва се и несъществуващият тогава държавен резерв на САЩ. На борда на „Титаник” са трима американски милиардери и най-големи противници на неговото създаване. Ражда се и суперсензацията:
Потъналият кораб не е „Титаник”, а близнакът „Олимпия”, който бил повреден при катастрофа. Собствениците на лайнерите сменили имената и мобилировката и пратили „Олимпия” на гибел. Огромните пари, които застрахователите ще им броят, ще успокоят гузната им съвест. В същото време истинският „Титаник” оцелял и плавал дълги години. Убедени в реалността на тази версия са най-вече нейните автори, които успешно биха се реализирали в писането на фантастични романи.
Сред упорито повтаряните вече години 12 неща, които не знам за „Титаник”, има няколко, които наистина звучат любопитно: като това, че ако леденият връх е бил видян само 30 секудни по-рано, катастрофа нямало да има. Или че стойността на гигантския кораб е точно колкото харча за едноименния филм с Леонардо ди Каприо, който пресъздава драмата. Но най-поучителна е съдбата на главния хлебар. Той бил доста пийнал и това го спасило от гибел в ледените води.
Източник: в-к Шоу