Да се упражняваш в предварително гадаене на коалиционни формули за управление, прилича малко на хиромантия за идиоти – правиш се, че гледаш линиите на ръцете, ама дали виждаш нещо наистина, остава доста дискусионен въпрос. Истинският анализ може да бъде качествен и стойностен едва след като видим резултата от гласуването, защото последните няколко пъти българите показаха, че обичат да си правят черни шегички със социолозите и техните медийни опити за омагьосване на реалността. Но така или иначе темата за коалиционните флиртове и бъдещите управленски комбинации няма как да слезе от дневния ред. Разбираемо е.
През 2013 г. хората, които гласуваха за БСП и я вдигнаха от пепелището за нов живот, едва ли са си представяли съюз с ДПС, и то без ясен договор и отговорности. В същия капан попадна и ГЕРБ през 2014 г. Феновете на Борисов вероятно са гледали като пациент със стомашни проблеми, когато са им съобщили, че вместо кабинет на ГЕРБ получават като скъпоплатена добавка Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, за да може коктейлът да бъде пенлив. Парадоксално е – от година на година избирателите гласуват все по-шарено и пъстро, все едно се опитват да пресъздадат платно на Кандински, а едновременно с това колективното несъзнавано на публиката иска ясни отговорности и последователност. Уви, това е нещо, което трудно се постига в коалиция.
Все едно да ходиш по въже, докато от двете ти страни висят огромни тежести, които се въртят в неизчислима формула. Заради това отсега е ясно едно – след изборите ситуацията ще прилича на минно поле и всяка неправилна стъпка ще бъде наказвана с откъснат крайник. Понякога си мисля, че вотът на хората наистина е вид въртене на шиш на политическите им представители. Нещо като върховно отмъщение за проваления преход. Създаване на неразрешими политически загадки. Така де – и на политиците трябва да им е вътрешно, нещо като метафорично повтаряне на танталовите мъки.
Заради това, въпреки риска да се окажем в нелепа ситуация като Лютви Местан на сбирка на ДПС, ще се опитаме да си представим възможните комбинации след 26 март или поне да опишем задънените улици, забранените ходове и екстремните действия, пред които всяка една от големите партии ще се изправи в деня след вота.
Нека да започнем с БСП, защото ситуацията там е най-оплетена. От няколко години насам левицата постоянно е пържена медийно с въпроса за голямата коалиция. Колкото повече нейните представители отричат за подобен съюз, толкова повече журналистите се настървяват да го задават. В България обаче немският модел на съюз на най-големите партии заплашва да се превърне в скок от мост, но без въже. Комбинацията между БСП и ГЕРБ във властта ще е взривоопасна. Тя вероятно е възможна теоретично, но практическият опит показва, че крайните резултати приличат на особено тежък махмурлук. Нека да припомним една случка от близкото минало, която май медиите и избирателите вече са забравили. Създаването на тройната коалиция беше упражнение по кошмарно чакане, защото БСП и НДСВ, партии, които бяха опоненти, но имаха и близки идеи, бяха в тежък конфликт. За да спечели допълнителни гласове, Симеон Сакскобургготски декларира, че коалиция със социалистите няма да има. Развръзката донесе стабилност на страната, но стана причина за леталния край на жълтата партия.
След такава коалиция НДСВ предаде богу дух и днес за нея напомнят единство възкресените от ген. Радев кадри било то във вид на служебен премиер, било то във вид на неформални съветници. Тоест хората наказват упорито такова противоестествено съжителство на несъвместими формации. И ако между БСП и НДСВ все пак нямаше кой знае каква вражда, то отношенията между БСП и ГЕРБ са на етап военни действия. Тоест съюзът между двете партии е абсолютно невъзможен и практически неосъществим. Той ще бъде болезнен и фатален за участниците в него, но след години на издънки нито БСП, нито ГЕРБ вече могат да бъдат заподозрени в наивност. Тоест спокойно можем да затворим идеята за голяма коалиция. Тя е неосъществима. И слава богу. Съюз от този мащаб като едното нищо ще съживи допълнително отиващите си от този свят малки десни партии. Един път те бяха призовани от мрака за втори живот, но да им се дава трети шанс, ще бъде тъпо и безумно.
Темата ДПС в левицата е болезнена като отворена рана. Не е ясно кой в БСП ще се престраши отново да бръкне с пръст в нея. На ГЕРБ им е удобно да разнасят тази спекулация по телевизионните студиа, но едва ли и самите те вярват в нея. В БСП също имат инстинкт за бързо усвояване на уроци. Всички бяхме свидетели как Бойко Борисов приемаше ъндърграунд подкрепата на ДПС в ключови ситуации, но без да е в съюз с тях. Тоест варианти за взаимодействие има, но официалната коалиция е почти изключена.
В тази ситуация на БСП не й остават много опции за действие. Първата от тях е да търси за разговор Обединените патриоти. Ако една част от тази коалиция реши да седне на масата за преговори, вероятно съюзът ще се разпадне, защото напоследък лидерът на НФСБ Валери Симеонов така се е вживял в ролята на лошото ченге, че трудно ще излезе от нея. Въпреки това БСП и останалите части от Патриотите имат една голяма обща тема – заплахата от страна на Турция и полудяващият Ердоган.
Това дава прилична база за съюз, но остава въпросът колко точно депутати ще имат и левицата, и Патриотите и дали те ще са достатъчни за спокойно управление. Към този интересен пъзел можем да прибавим, но с доста условности, и Веселин Марешки. След като два месеца се упражнява в телевизионен хейт към БСП, тези дни аптекарският бос направи неочакваното изявление, че голяма част от програмата му се покрива с тази на левицата. Дали това е предусещането за победител и коалиционен жест, е много рано да се каже. Но дори и смяната на тона показва, че някаква врата все пак бе открехната, а това може качествено да промени конфигурацията на бъдещото управление.
Пред ГЕРБ темата за коалицията също стои като потенциален кошмар. Бойко Борисов един път, като неопитна нестинарка, мина през управление със съюзници и сигурно още има мехури по стъпалата. Да вкараш в едно правителство представители на всички политически жанрове – психодесни, псевдолеви и сие, се оказа нещо като руска рулетка с предизвестен край. С рана на слепоочието ГЕРБ скърцат със зъби, защото след загубата на президентските избори сега социологическите шаманства не им дават достатъчен резултат да осъществят самостоятелно правителство, ако се окажат първа сила. Това отново обаче ги праща при Патриотите, а те са нещо като бивша любовница, тоест човек си спомня и за приятните мигове с нея, но като цяло му се иска тя да се изсели в друг град и да престане да го безпокои с присъствието си.
Пред ГЕРБ обаче още отсега се появява един друг въпрос, който няма да спре да им бъде задаван – отношенията с ДОСТ. Никой не може да каже дали партията на Ердоган, ох, на Местан де, ще успее да прекрачи парламентарната граница, но нейното присъствие в обществения живот се очертава като постоянен катализатор на проблеми. А и на Борисов винаги ще му бъде напомняно, че тя бе регистрирана по негово време и че Местан подкрепи Цецка Цачева. Публиката не се влияе от факти и обяснения, усещането за близост вече е насадено, което предвещава трудни дни за постоянни обяснения и скъсани нерви. Борисов няколко пъти демонстрира излишна нервност по отношение на ДОСТ, което не е добър вариант за бягство от отговор. Публиката е конспиративна. Гневът тя приема като доказателство за гузна близост. Съюз с Марешки пък ще отвори вратата на друго подозрение – че партията на аптекаря е била умишлено отгледана като потенциален съюзник. А проблемът на подозренията е, че те нарастват в геометрична прогресия, докато накрая не се превърнат в бесилка, на която човек увисва, без да очаква.
В идеалния вариант за Борисов той може да направи коалиция с Реформаторския блок, в който така или иначе останаха само хора, които си представят ГЕРБ като техен по-голям брат, но там има друг проблем. Изобщо не е ясно дали Реформаторите ще успеят да попаднат на парламентарните банки. Социолозите им дават проценти, близки до границата, но пък в последния момент една част от този електорат може да реши просто да си гласува за ГЕРБ, за да не отиде гласът му на вятъра. РБ просто трябва да е наясно, че ГЕРБ не са партия, която лесно търпи сателити. Тя изсмуква електорати със страстта на вампир, така че на 27 март на Петър Москов може да му се наложи да пие успокоителни.
Не претендирам за изчерпателност на политическата картина. Възможно е да има комбинации, които изобщо да не ни минават през ум, но това е другата екстремна крайност на българския политически живот. В него лесно се раждат мутанти, които обаче и бързо умират. За партии от типа на „Да, България“ и „Нова република“ няма да си позволим да говорим, защото за разбиране на тяхното бъдеще и поведение е необходим свръхмощен политически телескоп. Говорим за стойности, които са толкова незначителни, че обикновено се съкращават за удобство на изчислението. След като видях описаната картина, започвам да си мисля, че е възможно следващият парламент да не излъчи правителство. Дано това да не се случва, но ситуационната картина издава неразрешими ребуси и големи гатанки.
От доста време насам България живее в перманентен изборен цикъл, така че едва ли някой ще се учуди, ако изборите почнат да стават и два пъти годишно. Това е признак за гърч на системата. Избирателите търсят нещо ново, настроени са за радикална промяна и вероятно ще разиграват политическия елит, докато я получат. Вероятно политолозите отсега пият хапчета, а социолозите замислят колективно самоубийство. Въпреки това обаче си струва да са наслаждаваме на ситуацията. Тя е като по учебник как идва новата вълна, която ще преобрази всичко. Преди нея винаги има такова едно мъртвешко спокойствие на безвремие и спомен за стабилност.
Коментарът е публикуван във вестник „Ретро“