На фона на епичните протести изненадана от вълната на обществен гняв, недоволство, възмущение и протест се оказа и вътрешната опозиция в БСП. Хората, събрани в нея така и не успяха да се ориентират в обстановката или да преценят вярно нещата.
Така от тези среди в пика на обществено възмущение се чу, че БСП трябва да оглави протестите (Красимир Янков), че БСП не може да протестира с хората, които навремето са я свалили от власт (Димитър Дъбов), че левицата задължително трябва да дискутира какво се случва (Сергей Станишев) и, че БСП не може да бъде присъдружна на „Да, България“ (Валери Жаблянов).
Общото между всички твърдения е, че те са продукт на лабораторно разсъждение.
Хората навън протестират, а БСП трябва да се затвори и 12 часа да дискутира очевидното подобно на ентите във „Властелина на пръстена“ ли, които половин ден обсъждаха преди да стигнат до извода, че хобитите не са орки.
Общественият гняв обаче успя да погребе и техните вътрешнопартийни интриги. Тъкмо бяха намислили да свикат пленум, за да сменят Централната комисия по избора на лидер и протестите ги свариха напълно неподготвени. Такава сбирка се проведе, но без кворум и единственият продукт от нея беше един призив към хората да участват в протестите.
Иронично е, но голяма част от подписалите призива никой никога не ги е видял на протестите и това придава на декларацията един особено сюрреалистичен тон.
Всъщност в тази ситуация Корнелия Нинова постигна две неща.
Първо – стана ясно, че нейният курс на остра опозиционност напълно се оправда. В ужасяващия край на управлението на ГЕРБ се вижда, че то ще повлече към дъното всички, които като зомбита се качиха на този кораб.
И нещо повече – от самото начало тя ясно разчете гражданският характер на протестите и не се опита да ги партизира по никакъв начин.
Големият въпрос за властта и за политическото разпределение на ролите може да бъде поставен едва след като ГЕРБ паднат от власт. Преди това всякакви произволни включвания или есета на тема кой печели от ситуацията са не просто вредни, ами направо брутално работят в полза на ГЕРБ.
И най-тъжното е, че в цялата ситуация видях вътрешни опозиционери с разкривени от ярост и злоба лица, които не можеха да преживеят факта, че Нинова се е оказала права за ситуацията в страната.
Всъщност протестите буквално предопределиха и съдбата на лидерската битка в БСП. И заради това въпросът, който много често се задава „ама готова ли е БСП за властта?“ ми се струва излишен.
БСП е поставена в ситуация в която трябва бързо да решава въпроса за собственото си обединение, но едно е да го решава в страна в която властта е монолитна, а съвсем друго, когато хунтата се тресе като желе.
Всяка партия в такава ситуация проявява най-висшите си инстинкти.
А, каквото и да говорят, дежурните по любов шамани, социолози и всичколози, през последните четири години единствено БСП беше на опозиционния терен.
Когато всички други мълчаха, БСП се бореше до последно да разобличава тази власт.
Много преди днешните бомби именно заради БСП станаха ясни феодалните схеми в Хасково и механизмите на паралелната държава, чието име е ГЕРБ.
Така че – нека да дойдат изборите. БСП има какво да каже на хората.
Този път с гордост.