Преди повече от 30 години гениалният американски писател, сценарист и режисьор Уди Алън пише забележителната си книга „Ако импресионистите бяха зъболекари“. И до днес тази творба остава емблема за уникалното чувство за хумор на Алън, като най-вероятно ще бъде препрочитана от още много поколения занапред.
С обрана усмивка, но и с лека тъга трябва да отбележим, че вчера Висш Атподвокатски Съвет също сътвори една по своему комична творба. И тези които си мислят, че епистоларната литература е мъртва, задължитлено трябва да прочетат писмото на „висшите адвокати“, с което те се обявяват против назначаването на Иван Гешев за главен прокурор.
Така на 18 септември 2019 г. Висшият адвокатски съвет излезе с една позиция, в която призовава Висшият съдебен съвет да прекрати процедурата за нов главен прокурор и да насрочи нова. Причината – несъгласие с кандидатурата на Иван Гешев, която беше издигната напълно единодушно от цялата прокурорска колегия във ВСС и получи над 60 становища в подкрепа от професионалната общност, юристи и т.н. Сред тях такива на професор Маргарита Чинова и професор Костадин Бобев, съвременни светила в областта на наказателния проецес и криминалистиката.
България е република с парламентарно управление.
България има действаща Конституция, на базата на която е приет Закон за съдебната власт.
България е правова държава с всички присъщи на това принципи и институции.
В Глава 6 от Конституцията на Република България присъстват нормите за най-самостоятелната от трите вида власти – „юдикативата“, съдебната власт. Тя е най-самостоятелната, защото чл. 117, ал. 1 КРБ посочва, че именно тя защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Бидейки част от нея, прокуратурата получава своите правомощия още на най-висшето нормативно ниво в нашата държава – чл. 127 КРБ ѝ вменява наказателното преследване на престъпленията, ръководството и надзора върху тяхното разследване, участие при определени случаи в граждански и административни дела, както и действия срещу незаконосъобразни актове. Под „незаконосъобразни актове“ бихме могли да разбираме защитаване на обществения интерес чрез инструмента на протест на прокуратура по Административнопроцесуалния кодекс.
Прокурорът се подчинява само на закона при вземане на решение и може свободно да изгражда своето вътрешно убеждение още в Решение № 6 от 22 април 1993 г. е посочил Конституционният съд.
Чл. 135 от Конституцията ни подчертава и изключителната роля на главния прокурор в тази система – че той осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Нещо, което го отличава и от председателя ВКС, и от председателя на ВАС.
Те не стоят йерархично над всички съдии и те не носят отговорността функционирането на цялата система. За разлика от главния прокурор. До него може да достигне всичко – от това как дребен рушветчия тормози заведения край морето до престъпления по състави на Особената част на НК относно убийство, изнасилване, измяна и т.н.
Процедурата по номинация и избор на главен прокурор е многостранна, въпреки опитите на кръга „Капитал“ да представи избора на Иван Гешев като лично посочване от премиера Бойко Борисов. Всъщност процедурата е една от най-публичните и отговорни към професионалната общност, гражданите и медиите – тя започва с номинация, включва концепция, множество въпроси и указ на президента.
Иван Гешев е номиниран за кандидат за главен прокурор. Той не е издигнат за председател на Висшия адвокатски съвет.
Разбира се, свободата на словото е основно и неотменимо право, отново прогласено от Конституцията в чл. 39. Те имат възможността да дадат своето становище и мнение. Което обаче по никакъв начин не трябва да създава предпоставки една конституционна законова процедура да се превръща в обект на натиск на различни групи по интереси или на протести. Властта на тълпата, улицата и групите по интереси е точно обратното на това, което наричаме република.
В своето становище Висшият адвокатски съвет казва, че справедливост има само там, където законът се прилага точно и еднакво спрямо всички и където процесуалният закон е гаранция за нейното зачитане.
Не е ли това същото, което прокурор Гешев е заявил в концепцията си и демонстрира през цялата си професионална кариера? Заради което е спечелил подкрепата на гилдията, с която работи, както си личи по становищата в негова подкрепа.
Редно ще бъде също така Висшият адвокатски съвет да обърне внимание на своите вътрешни проблеми, дисциплинарни производства, както и желанието за изменения в начина, по който се случват процесите там. Няма да е далеч от истината да се каже, че централизираното управление на адвокатурата среща доста повече въпроси основно своя собствен интегритет отколкото Иван Гешев е срещал през цялата си кариера.
Нека си спомним как също така през годините Висшият адвокатски съвет беше предмет на множество скандали – адвокати оставаха без право на глас, искаше се прекратяване и отлагане на избора, не се допускат адвокати на събрания, процедурни хватки и кабинетни борби. Някой да е чул главният прокурор или прокуратурата да е изказала мнение по този въпрос? Да е поискала например да се спре дадена процедура? Да се оттегли даден кандидат? Не. Няма и да чуете, тъй като отново има определени правни и етични стандарти, които следва да бъдат спазвани.
И в крайна сметка – ако толкова държите на всичко, което заявявате, най-вече, когато говорите за свобода и справедливост, защо не направим един експеримент? Ще въведем абсолютно свободен пазар на правните услуги в държавата и ще проследим как ще развият нещата. Все пак е много лесно да даваш позиция от висотата на собствения ти уреден от законодателя монопол. Но пък не е най-коректното.
Ейбрахам Линкълн не е имал нужда от всичко това – той е имал право на писалка, хартия и е получавал по 3 долара на сесия. Но накрая е спасил душата на Съединените американски щати и е направил всички техни хора свободни.