Закон, по-страшен от комунистическите и нацистките, взети заедно

На 26 януари в Новия хуманитарен корпус на Московския държавен университет на проспект „Ломоносов“ по време на Рождественските четения се състоя един вече традиционен семинар относно ювеналната юстиция: „Новите заплахи за семейството и детството. Противодействието срещу тези заплахи в Русия и по света“.

Основният доклад на този семинар беше изнесен от руската правозащитничка Ирина Бергсет, която заяви следното…

Днес наблюдаваме една кошмарна, агресивна ювенална политика на Европа – тя води до пълно измиране или израждане на народите и народностите, които населяват континента, дал на човечеството европейската цивилизация.

През последните 30 години политиката на насилствено отнемане на децата в страните на Европейския съюз се провеждаше изключително и най-строго под грифа „Секретно“, тоест, при най-пълна тайна. Родителската общност покорно и мълчаливо приемаше цялата агресия на ювеналните наказателни батальони, които са създадени и действат във всяка страна от Европейския съюз. След като отнемат децата от семействата им, те предлагат на семейството само 2 алтернативи.

Алтернатива 1: да си родят други деца.

Алтернатива 2: да се наслаждават на живота без деца.

Нито едно от национализираните деца не можеше и не може да се върне в родното си семейство, защото всички държавни системи в Европейския съюз – включително законодателната, съдебната и изпълнителната власт, работят „ЗА“ разрушаване на семейството и „ЗА“ унищожаване на естествената, природна връзка между детето и неговите родители.

Постепенно недоволството на родителите от държавните тоталитарни методи за разрушаване на семейството нарастваше. Най-после, през 2012 г., несъгласието на родителите от масовото „узаконено“ отнемане на деца в Европейския съюз премина критичната маса и се изяви като социален протест.

 Явлението „Родителски протест срещу антиродителската политика на ЕС и ООН, насочена към отчуждаване на децата от родителите им“, достигна своя връх именно през 2012 г. Родителите разрушиха табуто на „секретност“ и показаха пред всички своите трагедии в медиите на Великобритания, Германия, Франция, Норвегия, Швеция, Финландия, Индия, Русия, Шри-Ланка и на още много места по цял свят. Осветен, волю-неволю, от световните медии, родителският протест ясно посочи кризата в ювеналната система на Европа и показа, че тя се нуждае само от 2 неща: или незабавно премахване, или кардинална реформа.

Избухването на родителските протести заради масовите насилствени отнемания на деца от родните им семейства се разрази от Северна до Южна Европа. При това отнемането в много случаи  имаше явно изразен политически характер. Така например, руски деца бяха отнемани от майките им в Норвегия, Англия, Финландия, Швеция, Дания, Белгия, Франция, Германия, Кипър, Нова Каледония, Малта, Израел, Турция, Египет, Канада, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Гърция и други страни.

През 2012 г. отчаяните родители в разни краища на Европа излязоха на демонстрации, митинги, шествия и дори обявиха гладни стачки, като искаха децата си, откраднати и конфискувани от държавните служби. Протестите срещу ювеналните щурмоваци от свирепата норвежка правителствена служба „Барневарн“ се състояха пред норвежките посолства в Шри-Ланка, Индия, Сомалия, Русия, както и в самата норвежка столица Осло.

Комитетът на ООН по правата на човека обяви Норвегия за неблагонадеждна държава в сферата на спазване на човешките права и понижи статуса й от позиция „А“ до позиция „Б“. В статия на норвежкия вестник „Моргенбладет“ от 29 ноември се казва, че Норвегия е била предупредена за възможно преразглеждане на статуса й в областта на спазване на човешките права още през август 2012 г. Директорът на норвежкия Център по спазване на човешките права Нилс Бютеншьон смята, че рискът от понижаване на статуса на страната още тогава е бил значителен. Само преди около два месеца ООН съобщи, че е утвърдено понижаването на нивото на акредитираните държавни учреждения в Норвегия по защита на човешките права от статус „А“ на статус „В“.

„В“-статусът лишава Норвегия от право на участие в различните наблюдателни съвети и органи по правата на човека към ООН. Също така страната вече е лишена от правото да гласува при различните решения по въпросите за защита на човешките права в международната организация, поясни Н. Бютеншьон. По този начин Норвегия е наказана по-строго, отколкото с просто понижаване на статуса – тя фактически е вече лишена от възможността за пълноценно партньорство.

Н. Бютеншьон призна още пред „Моргенбладет“, че такова решение на ООН е позор за Норвегия, но също и, че е справедливо. В частност, той отбеляза, че днес в Норвегия се нарушават правата на човека минимум в 3 области:

– към гражданите се прилага принудително лечение в психиатрични клиники;

– не се спазват правата на имигрантите;

– най-потърпевши са децата, попаднали в мрежите на норвежката система за социална защита, които са лишени от всякакви права.

В заключение кореспондентът на „Моргенбладет“ се интересува дали Норвегия има намерение да протестира решението на ООН за понижаването на статуса й.

На това директорът на норвежкия Център за правата на човека отговори,че не вижда необходимост от такава стъпка, защото оценява присъдата на ООН като напълно справедлива.

Сега по отношение на спазването на човешките права Норвегия е в група „В“ заедно с такива страни като Чад и Таджикистан.

Против ювеналното днешно Гестапо в Германия – „Югендамдт“, се обявиха родители както в самата Германия, така и в Русия.

Срещу ювеналния фашизъм на финландската „Ластенсуелу“ застанаха правозащитници и родители на отнети деца.

А против най-секретната и най-кръвожадна ювенална служба в света – английската, имаше протестни демонстрации в Индия, Сърбия и на площад „Трафалгар“ в центъра на Лондон.

Освен публичните протестни акции, родителите от цял свят създадоха своеобразно „Родителско освободително движение“ (РОД), което излезе с декларация за исканията и намеренията си.

Така през 2012 г. родителската общност на планетата за пръв път преодоля страха си и бариерата на „секретност“, и се надигна в Европа против узаконеното държавно отвличане на деца. Родителите защитават естественото право на децата си да живеят и да се възпитават в родното си семейство с родните си майка и баща.

Независимо обаче от многобройните избухвания на протести, трябва да се признае, че родителите в Европа са слаби като обществена сила и крайно разпокъсани. Според статистиката от 2012 г., 1/3 от цялото население на Европа е стерилно, т. е. не може да има деца. Ситуацията се задълбочава и от това, че почти 40% от европейците имат някаква психиатрична диагноза в по-тежка или по-лека форма и са на антидепресанти – тоест, фактически са болни. На този фон активизирането на родителската общност в Русия, която се надигна в защита на традиционните ценности и традиционното семейство, може да се превърне в „спасителен пояс за Европа“ – където семейството бива съзнателно разрушавано и унищожавано чрез държавната ювенална диктатура.

Русия може да стане мотиватор за преобразувания, стимулатор за реформи както в националното детско законодателство, така и в международните споразумения – които на думи уж защитават правата на децата, а на практика превръщат днешното европейско дете в роб на наказателната държавна ювенална машина.

Съвременните ювенални технология водят началото си от Германия на Адолф Хитлер, който пръв открива детски приюти във Финландия, Швеция, Норвегия и други страни с цел съзнателно да се променя националния код на децата, отнети от родителите им. Нацистките технологии днес са замаскирани като ювенални системи за „спасяване“ на децата в Европа и целия свят от биологическите им родители.

Върхът на ювеналните извращения е през 1980 г., когато по същество е узаконено ново крепостничество или „крепостно право с детско лице“. В съответствие с Хагската конвенция за международните отвличания на деца от 1980 г., децата във всички подписали я страни може да бъдат „отчуждени“ от родителите им и оставени на територията на страната, където фактически са се намирали в момента на отнемането.

Оттогава в Европа родителските права „де юре“ са разделени на две: „право да родиш“ и „право да възпитаваш“. „Правото на възпитание“ получава формулата „родителско право на опека над детето“. Тоест, родителите били само „опекуни“ на собствените си деца – и държавата без много замисляне отнема „правото на опека“ над всички деца, които в момента на създаването на този документ се намирали на територията на конкретната страна.

Във времето следват все повече права за държавата и все по-малко – за родителите и децата. За 30 години европейските страни преминаха от кражби на деца чрез съда – към открито, без никакви аргументи отнемане на деца без съд и следствие, тоест към масови „извънредни“ национализации на нормални и здрави деца от родителите им в полза на държавата.

В Норвегия, която е на челно място по жестокост на ювеналните технологии, всяка година се увеличава държавната квота за немотивираното или „извънредно“ отнемане на здрави деца от родителите им.

През последните 15 години този „държавен план“ за бързо, практически светкавично отнемане на деца от родителите им в Норвегия беше увеличен от 500 на 4 000 деца годишно – държавните чиновници може да отнемат това количество деца внезапно, без никакъв съд или предупреждение. Държавата дори не е длъжна да информира родителите в момента на отвличането за причините, поради които отнема децата им. Просто по всяко време на денонощието в къщата ви може да позвънят полицаи и да отведат децата ви в неизвестна посока. Строгата конфиденциалност, с която ви заплашват, не позволява да наречете това нито „държавен терор срещу семействата“, нито „отвличане“ на вашите деца.

Днес почти всяка европейска страна има подобно законодателно разрешение за такива внезапни нападения срещу семействата. При това сроковете за писмено уведомяване на родителите относно причините за отнемане на децата варират от 7 до 14 дни СЛЕД самото отвличане. Родителят е абсолютно лишен от презумпция за невиновност, защото според ювеналната система на Запад той е „виновен“ вече само, защото има деца.

Всички отнети по този начин деца се настаняват в учреждение с адрес, който не се съобщава на родителите. Държавата има узаконеното „право“ да смени не само адреса на отвлеченото от чиновниците дете, но дори името и гражданството му. Известни са случаи, когато такива „одържавени“ деца са изчезвали от полезрението не само на родителите и роднините, но въобще от списъците на живите хора.

Държавните ювенални системи на Европа постепенно са се обединили в едно цяло, а после са се слели със световната ювенална мрежа и сега са се превърнали в транснационален пазар за деца. Така, че под маската на някаква „секретност“ всъщност се крие нов вид организирана на държавно ниво престъпност, която контролира световната търговия с деца и детския трафик по цялата планета.

Ето защо пред научните, културните, политическите, икономическите и родителските общности в Русия стои изборът: или деградация до нивото на държавното отвличане на деца в Европа – или преразглеждане на остарелите, деструктивни международни конвенции за децата и пълен отказ от ювеналните наказателни технологии.

Може да се каже, че днес Европа агонизира както по други причини, така и поради убийствената си политика за отнемане на деца от биологическите им родители и от традиционните семейства. Наблюдаваме процес на пълно морално разложение.

В Русия, слава Богу, е задвижен друг процес: засилват се тенденции за укрепване на естественото, „природно“ или традиционно семейство, както и към приоритет на традиционните ценности на „натуралите“.

Не бива да се копира сляпо такова унищожително „постижение“ на Европа, каквото е ювеналната юстиция. Ювеналните наказателни технологии са уродливо извращение и едно от най-лошите изобретения на европейците, което днес е в състояние да унищожи не само Европа, но ако бъде оставено да се развихри – и цялото човечество.

Подбор и превод: Любомир Чолаков, БУЛТАЙМС