Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) прогнозира ръст на икономиката от 4,2% до края на годината. Това обяви председателят й Васил Велев по време на организирания от асоциацията форум на тема: „Услугите от общ интерес – двигател на устойчивото развитие и растежа в Европа“.
Велев отчете, че през първите три месеца ръстът на икономиката у нас е 3,5%. Той заяви, че икономиката ни се развива с 50% по-бързо от европейската. Но фактът, че страни като Латвия отчитат ръст от 5,2%, а Полша – 4,9%, показва, че в България има реформи, които все още трябва да бъдат направени.
„България изпълнява устойчиво всички числови критерии за влизане в еврозоната. Бизнесът в България е убеден, че влизането на България в еврозоната, би я укрепило“, коментира Велев.
Той бе категоричен, че бизнесът стои зад намерението на правителството за подаване на молба за членство в ERM II. Сред целите, които се припознават от бизнеса са и членството в Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Велев бе категоричен, че освен европейски социален стълб трябва да има и предприемачески такъв, защото социалните блага се създават, те не се дават даром.
На форума министър Лиляна Павлова посочи, че остават 30 дни до края на нашето председателство. Тя изтъкна, че 2018 г. е последната цяла законодателна година преди изборите за нов Европейски парламент през 2019 г.
Относно европейската многогодишна финансова рамка Павлова коментира, че тя включва три основни направления – запазване на добрия баланс между кохезионна политика, обща селскостопанска политика и недопускането противопоставянето им на новите предизвикателства. Новите предизвикателства са свързани със сигурността, миграцията или дигиталната икономика.
Второто направление е излизането на Великобритания и третото е свързано с конкурентноспособността на Европа.
Лиляна Павлова коментира още, че отказът на Тръмп относно митата върху стоманата и алуминия изисква спешни мерки на общоевропейско ниво.
Дигитална Европа и дигиталните умения са въпрос на бързи действия, особено предвид факта, че до 2020 г. девет от десет работни места ще изискват такива умения. „Тук успяваме да постигнем сериозен напредък върху част от законодателството“, коментира тя и визира регламентите за защита правата на потребителите и личните данни.
Павлова отчете и българския принос за свързаността на Западните Балкани като част от политиката за сигурност и стабилност в Европа.