Наскоро предложеното от Министерски съвет вдигане на мораториума върху изграждането на АЕЦ „Белене“ възобнови дебата по темата. Предстои гласуване в парламента, като почти сигурно проектът ще бъде рестартиран, тъй като има подкрепата и на ГЕРБ, и на БСП и на „Обединени патриоти“. Нужна ли е обаче тази атомна електроцентрала на България?
Целта на настоящото изложение е опит да се размишлява отвъд емоциите и лобизма в една или друга посока. Да се гледа на въпроса прагматично с оглед на националните интереси и без да се влиза в капана на заклинанията.
Проектът „Белене“ датира от началото на 80-те години на миналия век – време, в което изключително енергоемката българска индустрия отчаяно се нуждае от големи енергийни мощности. „Кремиковци“, „Химко“, химическите заводи край Девня и други „гордости“ на социализма гълтат електроенергия като лами, а населението в определени периоди е принудено да търпи режим на тока. Въпреки всичко през 1989г. (при цялата прехвалена социндустрия) БВП на България е 22 милиарда щатски долара, които по днешни цени едва ли надхвърлят 30 милиарда. За сравнение, през 2016г. (без социалистическите мастодонти, но за сметка на това с новите заводи в индустриална зона „Тракия“) БВП е вече 52 милиарда щатски долара. А енергийната ни система далеч не работи на пълен капацитет. На какво се дължи това?
През последните 4 десетилетия технологиите се развиха в такава степен, че днес е необходима много по-малко електроенергия за производство на единица продукция. И тенденцията със сигурност е към продължаващо намаляване. В периода между 1998г. и 2008г. България реализира растеж от 2,3 пъти на БВП, като за същия период консумацията на ток се е повишила само с 30%. След кратката рецесия покрай световната финансова криза, тенденцията за диспропорция продължава и днес. Очевидно, към настоящия момент, а и в близко бъдеще, страната ни не се нуждае от изграждане на нови големи (ядрени) мощности.
Поддръжниците на позицията „За“ АЕЦ „Белене“ изказват опасения, че в бъдеще България може да изпадне в енергийна криза, тъй като значителна част от сегашните мощности ще трябва да бъдат изведени от експлоатация заради изтичане на експлоатационен срок, а може би и по други причини (европейска регулация на въглеродните емисии, при която електроенергията от ТЕЦ да се окаже или много скъпа, или направо невъзможна за добив). Това, което тези политици и експерти ни спестяват, е, че подобен обрат няма как да се случи изведнъж, а пускането на нови реактори не отнема десетилетия (3-4 години изглеждат напълно реалистичен срок).
И все пак, нека да разгледаме тази хипотеза. Тя е възможна, ако през следващите 10-15-20 години се случат следните неща:
– икономиката продължи да се индустриализира с темповете от последните няколко години (или по-високи);
– страната бъде принудена да затвори значителна част от досегашните си мощности;
– населението се увеличи (в резултат на имиграция поради острия недостиг на работна ръка);
– масово се премине на електромобили.
Подобен сценарий не бива да бъде изключван, но това изобщо не е повод за паника. Докато се появи нужда от нови мощности, могат да се направят няколко предшестващи действия:
– реновиране на електропреносната мрежа с цел да се намалят загубите „по трасето“ на електроенергия;
– стимулиране на големите промишлени (а и не само) потребители да изграждат собствени генератори, с които поне частично да покриват нуждите си и да не „тежат“ твърде много на енергийната ни система;
– да се залага изключително на енергоспестяващи технологии.
Когато изграждането на нови мощности стане неизбежно, нека едва тогава да се пристъпи към тази крачка. Още повече, към един такъв бъдещ момент е много вероятно на пазара да се появят реактори от по-ново поколение в сравнение със сегашните планирани за АЕЦ „Белене“ (те са от 3-то поколение).
И тук възниква въпросът кое е по-изгодно: да се изгражда нова ядрена централа или да се инсталират нови реактори във вече съществуващата АЕЦ „Козлодуй“ (където има изградена инфраструктура)? Като прибавим и факта, че районът край Белене се намира в опасна сеизмична зона, това означава, че завишените изисквания за антиземетръсна безопасност допълнително ще оскъпят проекта.
Съществува и идея АЕЦ „Белене“ да се изгради, за да може България да изнася ток в други държави, но към тази идея не бива да се подхожда лековерно. Поради простата причина, че всяка държава се стреми сама да задоволява енергийните си потребности. И ако се появяват пазарни ниши, това е временно явление. Подобна авантюра би имала успех само, ако дългосрочно се гарантира осигурен пазар (какъвто е случая с „Марица изток“ 1 и 3). Засега обаче нищо такова не се чува.
В крайна сметка излиза, че реализацията на проекта „Белене“ би била приемлива единствено при две много важни условия:
- Българската държава да не се ангажира финансово – нито с изграждането, нито с дотиране на евентуална разлика между производствена и продажна цена, нито със задължително изкупуване на ток.
- Да се осигури максимална степен на антиземетръсна защита, съпоставима с тази на атомните електроцентрали в Япония (плюс същата степен на сигурност при съхраняване на ядрените отпадъци).
Всичко друго е заплаха за националните интереси.
Проруските кръгове отдавна лобират за АЕЦ „Белене“, тъй като очевидно се надяват на комисионни (някои от тях може и вече да са взели капаро). Националистите от ВМРО пък настояват България да не изостава от съседните държави, които също имат амбиции да развиват ядрена енергетика. (Тънкият момент тук обаче е, че засега на Балканите действат само три атомни електроцентрали – „Козлодуй“, румънската „Черна вода“ и хърватско-словенската „Кръшко“. Тоест, не ние изоставаме, а другите се опитват да ни настигнат.)
Що се отнася до обрата в позицията на ГЕРБ (през 2014г. Бойко Борисов беше против проекта), тук явно се залага на обществените нагласи. Изграждането на нова атомна електроцентрала изглежда примамливо за мнозина български граждани, но същите тези хора биха искали това да не става с държавни средства. И наистина, ако се появи сериозен външен инвеститор, който да се съгласи на горепосочените две условия, нека да строи. Само че това изглежда малко вероятно. По-скоро инвеститорът ще иска гаранции от държавата да му покрива евентуалните загуби при продажба на ток.
Тепърва предстои да видим развитието на казуса. Но нещата никак не изглеждат оптимистични. Проектът е със съмнителна рентабилност и заиграването с него е вредно. В най-малко лошия случай, ще загуби време и енергия, които биха били по-полезни по друга тема. В по-лошия случай, още някакви пари може да потънат в гьола, без да се стигне до крайна реализация. А в най-лошия случай, може да се сдобием със скъпа електроцентрала, която да продава ток под себестойността си. И всички ние да покриваме разликата.
(В материала са използвани данни и факти от статията „За и против АЕЦ Белене“, публикувана в Дясна платформа „Мисъль“)