Г-н Марковски, как е уреден статутът на неизбежната отбрана в българското законодателство?
– Ясно, недвусмислено, категорично. Член 12, в три алинеи, определя какво представлява неизбежната самоотбрана, какви са последиците и какво трябва да направи съдът. Разпоредбата на закона дава право на всеки един нападнат да се защитава. Нещо повече – дава му право да защитава не само себе си и своя живот, но и животът на своите близки, но и на другиго. Ще дам пример. Това означава, че който види някой да напада и бие дете на улицата, той би имал право да го удари, за да спре побоят над детето.
Следователно институция на неизбежната отбрана в закона е много необходима. И за жалост тя се прилага твърде често на територията на нашата република, просто защотото има вълна от престъпност. Освен това неизбежната отбрана в практиката на българските наказателни съдилища е уредена и с постановление на Върховния съд, което е абсолютно задължително. Постановлението и текстовете на чл. 12 казват кога има неизбежна отбрана. Това е когато има противоправно нападение. В случая от последните дни арестуван е д-р Иван Димитров, който е защитавал дома си, след като е бил нападнат от двама души. Те са влезли да крадат, дори има данни, че единят е ранил доктора. Така че неговото арестуване съвсем чисто човешки и разумно събуди гражданското съзнание. Реакцията е естествена, да не кажа задължителна. Причината е, че арестуват доктора при положение, че той не трябва да бъде арестуван. Тук обаче трябва да уточним нещо важно. Голяма част от хората не знаят, че арестът е не защото законът е лош, а защото прокурорът не го е приложил правилно.
Има ли някакви слабости в уреждането на статута на неизбежна отбрана, които да допускат подобни недоразумения?
– Категорично няма! Ето го текста на закона – няма превишаване на пределите на неизбежна самоотбрана, ако нападнатият е в дома си, ако се влиза вътре с взлом или с насилие. Ясно е, че всеки, който бъде нападнат в дома си от крадец, може да се защити.
По повод инцидента в Пловдив депутатът от ГЕРБ Мануил Манев внася поправки в НК именно за статута на неизбежната самоотбрана. Според вас ако трябва да се направят някакви поправки, какво трябва да се промени?
– Текстовете в закона, както са формулирани сега, дават абсолютна гаранция за точност. Там са посочени хипотези за неизбежна отбрана и превишаване на пределите на неизбежна отбрана. Виждате, че законодателят обхваща и богатството от възможни ситуации. Например ако някой пийнал абитутуриент или ученик посегне да удари шамар на някого, пострадалият няма право да го убие. Може да го хване за ухото, може да му удари един шамар или юмрук, но отбранителното деяние трябва да съответства на нападението. Иначе ще се получат много несправедливи практически резултати. Заради едно нападение, което не е толкова опасно, човек не би трябвало да се защити като убие. Затова законът изисква да има пропорционалност между нападението и отбраната.
В случая с доктора Димитров от Пловдив можем ли да говорим за несъответствие на отбраната? Той е нападнат с нож, а е отвърнал с пистолет ?
– Категорично в този случай няма несъответствие. Нападението с нож е също така опасно. Ще се позова на практиката на Върховния съд. Тя казва, че ако няколко човека нападнат един и започнат да го бият, дори и да не са въоръжени, те са много хора срещу един. В закона не се изисква точно същото ответно отбранително деяние със същото оръжие. Освен това на практика това е невъзможно. Ако някой скочи с нож, а ти имаш пистолет и той тръгне да те мушка, ти едва ли ще тичаш до дома си, за да взмеш нож. Най-малкото защото така ще те убият в гръб. Законът отчита реалностите в живота. Затова трябва да се отговори с деяние, което не е абсолютно реципрочно.Това трябва да е отбранително деяние, което е в рамките на нападението.
Да ви разбирам ли, че в случая с д-р Димитров можем да говорим напълно за неизбежна отбрана?
– Това категорично е неизбежна отбрана. По тази причина гражданският рефлекс е разумен. Хората виждат, че случилото се с доктора е нещо несправедливо. Прокуратурата трябва да го освободи незабавно. Повдигнато му е обвинение, без да има законово основание за това.
Вие като защитник имал ли сте дела подобни на това – за превишаване на пределите на неизбежна отбрана ?
– Много дела съм имал такива и едно е особено знаково. Подсъдим беше Тотю Гиндузов от село Трудовец. Той имаше обвинение за убийство на двама души. Преди да го задържат, той беше избягал в гората. Там го заловиха на едно ханче, имаше дори привкус на екшън. По време на делото събрахме доказателства и то много категорични експертизи. Те показваха, че единият от нападателите е държал бухалка, с която е замахнал, за да счупи главата на Гиндузов. Гиндузов е стрелял в този момент от легнало положение, куршумът е минал през дланта на нападателя и е счупил дръжката на бухалката. Така стана ясно на съдията, че нападателят действително е държал бухалката. Самата бухалка беше приложена като веществено доказателство, парчето, което беше отчупено при изстрела, беше напаснато. Експертизата потвърди,че това парче е от тази бухалка. Съдията прие, че в случая има неизбежна отбрана, още повече че и вторият нападател тръгнал да удря Гиндузов с някакво желязо. Той простреля двамата преди те да го ударят. В юридическата практика има неизбежна отбрана и когато нападението е предстоящо. Виждате как законът обхваща разумно всички възможни хипотези.
Оправдана ли е мярката 72-часово задържане на доктора при положение, че той има постоянен адрес, съпруга, две деца и е уважаван специалист в града.
– Вече казах – не трябва да му се повдига обвинение, още повече да му взимат мярка. Прокуратурата има своите виждания и разбирания по въпроса, но при тези доказателства той не трябваше даже да бъде привлечен като обвиняем. Вярно е – в тази посока трябва да се събират доказателства, да се разсъждава още. Все пак убит е човек, пък бил той и престъпник. Законът дава в такива случаи възможност на прокуратурата да разсъждава и да събира доказателства, но не мисля, че трябваше да го задържат.
Като адвокат с дългогодишен опит, според вас какъв би бил изходът от един евентуален съдебен процес срещу доктора?
– Ако аз съм му адвокат – оправдателна присъда !
Бихте ли поели защитата му?
– Ще поема защитата, но държа да уточня – аз не предлагам защита. При мен идват хора, които ме търсят и това не е въпрос на моя горделивост. Когато имаш подобна голяма неприятност – да те обвинят невинен, ти ангажираш адвокат на когото имаш доверие.
От информацията, която имате, в досегашния етап на разследването допуснати ли са някакви грешки ?
– Грешки на разследването означава да има доказателства, които могат да бъдат събрани, това да не бъде направено, а след това да бъде късно. Лично аз смятам, че при тази картина на събитието, няма да има грешки. Ще бъде направена експертиза на убития и от нея ще се разбере механизмът на прострелването. Докторът също е ранен и това също ще бъде обследвано. Ще бъдат съпоставени неговите обяснения по въпроса. Проведени са разпити на свидетели. Изобщо от това, което се е случило, могат да бъдат събрани доказателства за картината на ситуацията. Поначало няма престъпление, което да не оставя следи. Остава опитните криминалисти да проследят доказателствата, да разберат какво се е случило и картината на престъплението ще бъде ясна.
Стоян Сираков/монитор