Шамарената фабрика влиза в действие веднъж седмично при 25% от семействата.
88% от родителите смятат, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но въпреки това 2/3 го прилагат. Делът на родителите, които прилагат системно подобни практики (веднъж седмично), е около 1/4.
Данните представи Мария Брестничка от Националната мрежа за децата на пресконференция, посветена на нагласите към правото на защита от телесно наказание в България.
Участниците в проучването споделят, че прибягват до подобни практики в момент на афект, безсилие и когато се страхуват, че биха могли да загубят контрол над негативното поведение на децата си. Около 30% от родителите споменават гняв или обида като причина за телесното наказание.
Тревожен е фактът, че привържениците на телесното наказание остават постоянен дял от настоящите и бъдещи родители, констатира Брестничка.
Важно би било да се отбележи, че част от респондентите отбелязват, че по-травмиращите и по-срамните възпитателни методи, причиняващи емоционални щети на децата, са обиди, крещене и подценяване.
Според експерта от Националната мрежа за децата и в училищата и детските градини подобни практики са често явление. Въпреки признанието, че телесните наказания се използват в семейната среда 41% от родителите споделят, че децата им са жертва на вербално насилие, 22% свидетелстват за телесно наказание, а 14% – за практики на игнориране.
Делът на родителите и младите хора, които биха се обадили на телефон 112 при малтретирано дете е намалял с 22 и 30 пункта.
В резултатите от направеното изследване се наблюдава стремеж към повишаване на обществената отговорност. Брестничка припомни, че през 2013 г. 80% от хората са смятали, че намесата в семейните проблеми на хората води до неприятности, то през 2018 г. делът им е спаднал на 56%.
Ако преди 5 г. агресията между децата е отсъствала от списъка на най-сериозните рискове за децата в България, то сега тя е поставена на първо място по опасност от родителите, заедно с употребата на алкохол или наркотични вещества.
Брестничка уточни, че тези комбинирани фактори водят до тенденция детето и възпитанието да се свързват повече с напрежение и стрес, отколкото с щастие и удоволствие.
В по-големите градове тези тенденции се усещат по-ясно, поради по-напрегнатия ритъм на живот и относително по-малката помощ, която получават родителите от страна на разширеното семейство.
В същото време 30% от родителите заявяват, че са търсили информация за разрешаването на проблема, но едва 5-6% от тях могат да посочат има на конкретна институция или организация.
На въпрос на news.bg имало ли е намеса от страна на Държавна агенция закрила на детето (ДАЗД) срещу подобни методи на възпитание, Брестничка бе лаконична в отговора си и добави, че трябва да се провери дали са направили някакво проучване по въпроса.
Славянка Иванова, старши изследовател от агенция „Ноема“ коментира, че родителите са отчаяни и имат нужда от помощ как да разрешат една основна дилема – поведение, навици, държане, дисциплина и спазването на правата на детето.
Много се изисква от родителите, но те са самотни в повишените изисквания към тях и на практически никаква помощ, поясни експертът и добави, че държавата, държавните институции и училищата биха могли да бъдат санкциониращи институции както децата, така и за родителите.
Те не се явяват подпомагащи институции на родителите във възпитаващия процес. Трябва да се създадат навици и примери за позитивно възпитание или училище за родители, поясни експертът.