Дребнава червена драма тресе „Позитано“ 20. И то при поредния опит да се свали кабинетът Борисов 3 и да възтържествуват тезите на Визия за България. Червените депутати до декември ще сноват из страната да просветят народа, че надежда има и алтернативата дебне от ляво.
И в същото време силен земетръс клати столетията партия. Вътрешната опозиция става все по-яростна в нападките към червеното ръководство, а от своя страна Корнелия Нинова и сие не се дават и отвръщат на всеки удар – след всеки трус следва вторично разклащане и така до безкрай.
Нищо ново в левицата. Този филм сме го гледали с други лидери и с почти същата опозиция. Всеки се бори май не за благото народно, а за лидерското кресло.
Едно трябва да й се признае на Нинова, от всички досегашни председатели на червената партия, тя успя да примири непримирими врагове. Случайна обединителна мисия с разединителен ефект. Лидерският стол се дърпа от няколко уж обединени страни, но всеки дърпа в своята посока и ако Нинова падне, ще започне истинска лява война кой да я наследи. И обединението отново ще стане разделение. Не е ясно до колко зрителят гледа с интерес подмятанията на ръководството и враговете с партиен билет.
Героите се изтъркаха, сюжетите доскучаха. Някак неискрено вървят обиколките из страната на червените апостоли на Визия за България, групирани на принципа наш и враг. Но всичко в името на народа, който май не хваща вяра. Бог високо, цар (премиер) далеко, левицата сред народа, ама народът като електорална единица е път към така лелеяната алтернатива (в случая смяна на креслото на „Позитано“ 20 с премиерския стол на „Дондуков“ 1).
А дали хората вярват на Алтернативата? Всеки сам може да прецени доколко достоверно звучи алтернатива, представяна от хора (лидери), които не могат да се справят със собствените си другари и които не могат да обединят и помирят своите, а имат желанието да оправят положението на целия народ. „Приказка за стълбата“ на Смирненски звучи актуално и днес. Родният политик, изкачвайки се по стълбата на успеха и на властта, уж сред народа, става все по-глух и по-сляп за воплите и страданията на нашите. А Апостолите на Визията или Алтернативата са готови като гладна глутница да се самоизядат в името на власт, пари и задоволяване на егото (туй пусто политическо его).
А алтернативата, за съжаление, все още е добре познатата- Терминал 1 и Терминал 2 на Летището.