След като Европейският парламент взе решение за стартиране на наказателна процедура срещу Унгария, резонно възникна въпросът как ще гласува нашата страна, когато казусът влезе в Съвета на ЕС. От БСП се обявиха в защита на Виктор Орбан, от „Демократична България“ призоваха да се гласува в подкрепа на санкциите. „Обединени патриоти“ внесоха в Министерски съвет предложение да се изготви позиция на България, която не подкрепя решението на Европарламента. Предложението бе обсъдено на оперативно заседание, за което се оказа, че решенията му нямат правна стойност.
Засега официална позиция как ще гласува България няма. Има нагласа да се подкрепи Унгария – ясно изразена от „Патриотите“ и доста по-мъгляво формулирана от премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Сигналите, които министър-председателят даде от Залцбург, са доста противоречиви. От една страна, той изтъкна, че евродепутатите от ГЕРБ са се противопоставили на доклада „Саргентини“ (петима гласуваха „против“, един – „въздържал се“). От друга, Борисов отправи критика към Орбан по отношение на действията му спрямо Централноевропейския университет и изрази недоумение защо унгарският му колега не желае да допусне наблюдатели на „Фронтекс“ по границите на страната си. От трета страна, нашият премиер прокарва внушението, че в момента казусът с Унгария не е на дневен ред в ЕС.
Тази нерешителност съществено се различава от бързите и категорични реакции, с които Полша и Чехия застанаха на страната на Орбан. Борисов очевидно към момента не иска да се заявява еднозначно – нито в подкрепа на Унгария (както го призовават коалиционните му партньори, Корнелия Нинова и президентът Румен Радев), нито в подкрепа на Брюксел (както искат от „Демократична България“ и вероятно от ДПС, ако се съди по вота на техните евродепутати).
Най-вероятната причина за това е желанието на Борисов да спечели време. Още на 1 март тази година Европейският парламент гласува подобна резолюция и срещу Полша, която обаче все още не е стигнала до Съвета на ЕС и не е ясно кога точно ще й дойде времето. Съществува голяма вероятност процедурата срещу Унгария да достигне своята кулминация едва след изборите за Европейски парламент догодина. А до тогава всяко заявяване на ясна и недвусмислена позиция (в която и да е от двете посоки) крие своите рискове.
Ако Бойко Борисов обяви, че в Съвета на ЕС ще гласува за активиране на чл.7 (1), по този начин ще внесе сериозен раздор в управляващата коалиция. Само по себе си това едва ли ще доведе до правителствена криза, но може да повлияе на изборните резултати през май догодина. В момента изглежда, че мнозинството български граждани сякаш симпатизират на Унгария в конфликта й с Брюксел. 11 години след приемането на България, Европейският съюз отдавна вече не е „свещена крава“ в очите на много българи и макар че откритите призиви за напускане на Евросъюза са маргинални, все по-често и по-силно се чуват гласове на разочарование от сегашното състояние на ЕС и нуждата от неговото реформиране. В случая дори сред твърдите привърженици на ГЕРБ съществува раздвоение – хем одобряват досегашната лоялност на Борисов към Меркел и Юнкер, хем смятат, че лишаването на Унгария от право на глас би било твърде крайна мярка.
Възможно е на следващите избори ГЕРБ да загуби гласове в посока „Обединени патриоти“, а в същото време не се вижда откъде партията би могла да ги компенсира. Привърженици на „Демократична България“ няма само заради това да се преориентират към ГЕРБ, след като тяхната формация гради идентичност основно, ако не и единствено на анти-ГЕРБ риторика. А с обявяването си „на контра“ на позицията на БСП няма как да привлече допълнителни анти-БСП гласове поради простата причина, че вече ги събра на последните парламентарни избори. А и като цяло немалка част от съществуващата към момента обществена подкрепа се дължи на страха БСП да не стане първа политическа сила).
Ако това се случи, „Патриотите“ или ще поискат предоговаряне на коалиционното споразумение в тяхна полза (респективно, в ущърб на ГЕРБ) или ще предизвикат предсрочни парламентарни избори (вероятно в една дата с местните), пак за да постигнат същото – засилено влияние в следващия парламент и в следващата управленска коалиция (ако се стигне отново до споразумение ГЕРБ-ОП). Ясно е защо Борисов не би поел този риск.
В случай, че премиерът застане категорично на страната на Орбан, ще се изправи пред други, но не по-малко тежки предизвикателства. Ще настрои срещу себе си голяма част от европейския политически елит (не бива да забравяме, че резолюцията срещу Унгария бе подкрепена с над 2/3 мнозинство, а до момента подобна смелост са изразили единствено Чехия и Полша, като втората е заплашена също от процедура). И тук не става въпрос за опасността от аналогична акция срещу България (Орбан би върнал жеста). Проблемът ще бъде, че европейската легитимност на ГЕРБ и лично на Борисов ще бъде поставена под сериозна въпросителна. Охладняването на отношенията с европейски лидери неминуемо ще доведе и до някаква форма на международна изолация. Не чак такава, на която бе подложен Пламен Орешарски, но все пак…
Като става дума за европейската легитимност на Бойко Борисов, не трябва да се забравя, че тя се крепи най-вече на членството на ГЕРБ в Европейската народна партия и добре поддържаните лични контакти на Борисов с редица политици от ЕНП. А именно ЕНП се оказа най-разделената европейска парламентарна фракция по казуса „Орбан“, чието мнозинството зае страната на докладчика. Въздържането от резки движения може да е продиктувано и от нежелание да се задълбочава вътрешния конфликт в ЕНП (който за по-наблюдателните беше видим и преди, но сега вече е невъзможно да бъде игнориран). Дори и Съветът на ЕС да се произнесе спрямо Унгария след евроизборите, важно е как ще процедира ЕНП спрямо ФИДЕС преди тях. Нито евентуалното изключване на партията на Орбан от европейското й политическо семейство, нито окуражителни сигнали към него да напусне ЕНП и да я разцепи, отмъквайки със себе си съмишленици от други държави-членки, би било в полза на ЕНП. За европейската традиционна десница е жизненоважно отново да спечели евроизборите (и да оглави Европейската комисия), а това трудно би се получило, ако тя е разединена.
За Бойко Борисов е от изключителна важност да бъде в добри отношения със следващия председател на ЕК. А вероятността това да е точно Виктор Орбан не е голяма (ЕНП ще номинира консенсусна, а не конфликтна фигура, а дори Орбан да премине към Европейските консерватори и реформисти, те едва ли имат потенциала да станат първа сила в Европарламента). По-скоро това би бил някой като Манфред Вебер или Себастиан Курц (при победа на ЕНП, разбира се). Дали пък Борисов не се стреми да се хареса най-вече на тях, загърбвайки, макар и плахо, Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер?
Разбира се, що се отнася до евроизборите, това са само спекулации. Резултатите от май-юни 2019 г. са много трудно предвидими, тъй като в уравнението има твърде много неизвестни. Единственото, което може да се твърди със сигурност е, че съотношението на силите в него няма да е същото и промяната най-вероятно ще бъде в полза на реформистките и евроскептичните сили за сметка на традиционното ляво и дясно.
В целия този контекст колебливите сигнали на Борисов по казуса „Орбан“ изобщо не са лишени от логика. „Унгарската дилема“ е отложена, но остава висяща. Интересно обаче защо никой не пита как ще гласува България, когато процедурата срещу Полша влезе в Съвета на ЕС?