Последните десет години изкуствено се повишава репресията на престъпления с малка обществена опасност. В същото време се повишава рецидивната престъпност, както и броят на тежките престъпления.
„Наказателният закон е свързан с националната история и идентичност, затова не подлежи на промяна и европеизиране“, обясни доц. д-р Ива Пушкарова на конференция „Наказателна политика в България: динамика и предизвикателства“.
През 1989 година 1% са оправдателните присъди.
„Осъдителните присъди напоследък спадат„, добави Пушкарова.
Ефективността на наказателния кодекс в превенцията на двадесет и седем групи престъпления като икономическа, корупционна, данъчна и криминална е обект на изследване от „ЕСТАТ“ в рамките на проект „Нова концепция за наказателна политика“. Анализът е съставен на база външни и вътрешни фактори, които идентифицират проекта.
Нашият НК е третият поред, който функционира само в условия на постоянни кризи. По думите на Пушкарова в България няма жители, които да помнят обичайна престъпност.
Постоянен ръст на престъпността се наблюдава през 90-те години. Когато Законът за изменение и допълнение влиза в сила, външният дълг на страната надхвърля 3 милиарда лева, а по-късно по официални данни на БНБ през 80-те години има развит контрол на престъпността. Най-голям брой изменения са настъпили през 1982 и през предприсъединителния период на страната. Съдържанието на промените е свързано с международни задължения, умереност в репресивната тежест и потребности на практиката.
Най-слаба динамика в измененията на закона има при отменените текстове.
Промените надхвърлят 2000 в особената част. Тъй като пазарната икономика възниква стихийно и липсва регулация, тя е криминализирана. Това според Пушкарова е причината за ръста на престъпността у нас.
Тя посочи, че не само в НК, но и във всички сфери на държавно регулиране в периода след 2002 година настъпват значителни промени.
Съвременното законодателство е характерно с нарушена оценка за обществените явления и се налагат чести допълнения. „Познаването на криминализираните явления е дефицитно в период след 90-те“, подчерта Пушкарова.
Наказателният закон се превръща в управленски елемент. Несвойствено използване на НК води до управленски инструменти за справяне с всякакви процеси и явления, посрещани с обществен упрек и тревожност.
От изследването става ясно, че прогресивно се увеличават броя и вида на престъпните деяния.
Общата оценка на НК прави и заключението, че липсва трайна приоритизира на наказателната политика, нарушение на равновесието на властите и спад в декриминализацията.
Пушкарова добави, че при намалена декриминализация спада и общата ефективност на закона. Когато е осъществявана в страната ни, винаги е било при намален риск.
Съдилищата са най-активни у нас след 1983 година, а в годините около 1990 активността намалява.
Пушкарова изтъкна, че когато НК е бил най-неясен, не добре структуриран, тогава съдебната власт е успявала да тълкува и да взима решения.