Депутатите приеха на първо четене Законопроект за предприятията на социалната и солидарната икономика.
Според мотивите на законопроекта, се цели обособяване, развитие и насърчаване на стопански отрасъл, който да се характеризира преимуществено със социална насоченост и чиято основна цел е генериране на положителна социална добавена стойност по посока заетост, жизнен стандарт и социално включване на уязвими групи от населението.
С изпълнението на стратегическата цел на проекта близо 2% от БВП на страната следва да бъде постигнат до 2021 г. чрез дейността на предприятия от социалната и солидарна икономика.
Българското общество се нуждае от нов подход в областта на включващия икономически растеж, който може да бъде реализиран чрез социалната предприемчивост и иновативност на предприятията от социалната и солидарна икономика.
На базата на новите технологии и промененото разбиране и отношение към обществените промени, секторът на социалната и солидарна икономика е в състояние да отговори по нов начин на социално-икономическите предизвикателствата, по-специално необходимостта да се стимулира устойчив и социално приобщаващ икономически растеж и да се създават работни места.
Стратегически, този сектор разполага с потенциала да променя коренно социално-икономическата среда едновременно, като залага на икономически напредък и на по-справедливо общество в социално отношение.
Към момента действащото законодателство не съдържа изрична регламентация на предприятията от социалната икономика. Проектозаконът ще даде възможност да бъдат идентифицирани социалните предприятия, да бъдат разпознати като стопански субекти в подкрепа на икономическото и социално развитие на страната, да бъде идентифициран техният принос за повишаване на брутния вътрешен продукт, както и за по-доброто социално приобщаване на уязвими групи в обществото, да бъде регламентирана тяхната дейност, обхват и цели.
Подобен закон до момента не съществува в националния правен мир. Той е първи по рода си и има за цел да регулира материя, която до момента е застъпена в различни правни документи, но не е консолидирана.
Освен това, с предложения проект ще се обхванат съществуващите неуредени въпроси за дефиниране и регистриране на социалните предприятия, сертифициране и измерване на социалната добавена стойност. В действащото законодателство тези аспекти от дейността на социалните предприятия не са уредени и няма правен текст, който да ги урежда.
Оперативните цели, които си поставя законопроекта могат да се систематизират така:
– Да се увеличи броя на социалните предприятия и произвежданата продукция;
– Повишаване потребителското търсене на стоки и услуги, произвеждани и предоставяни от социални предприятия;
– Повишаване административния капацитет за по-добро управление и реализиране на политиката по социална икономика чрез обучения на заинтересованите страни. Целта следва да бъде реализирана текущо;
– Обособяване на структура, отговорна за реализирането и развитието на политиката по социална икономика – не по-рано от края на 2018 г.;
– Създаване на регистър за социалните предприятия в България – не по-рано от края на 2018 г.;
– Създаване на сертифицираща система за социалните предприятия – очакванията са това да се случи през 2019 г.
– Разработване на методика за измерване на тяхното социално въздействие – до 6 месеца от влизането в сила на Закона за предприятията от социалната и солидарна икономика.
Реализирането на поставените цели ще доведе до по-добро взаимодействие между държавата и социалните предприятия, между заинтересованите страни в областта на социалната икономика в страната. Ще се постигне ясно идентифициране на субектите на социалната икономика от останалите стопански субекти, ясно и точно посочване на техните характеристики, възможностите им за участие на пазара.
По този начин те ще бъдат лесно разпознаваеми сред останалите участници в стопанския живот на страната, както и ще имат възможност да излязат на международния пазар като си сътрудничат и се кооперират със социални предприятия от други страни. Чрез правното им регламентиране ще бъде ясно и възможно тяхното целенасочено финансиране чрез публични и частни източници, както чрез публично-частно партньорство.
Освен, че няма специализиран закон за социалните предприятия, няма и единна цялостна нормативно или по друг начин устроена система от правила, свързана и съобразена с принципите на социалната и солидарна икономика, както и с условията, организацията и реда, при които социалните предприятия, като нейни основни субекти, функционират и си взаимодействат с държавата и общините.
Разработената и приета от Министерски съвет през 2012 г. Национална концепция за социална икономика дава характеристиките за социално предприятие, без това да бъде правно закрепено в нормативен документ. На равнище Европейски съюз съществува политика, която насочва държавите – членки да предприемат необходимите действия, за да осигурят цялостната рамка, която да позволи и да улесни разгръщането на потенциала на тези субекти, съобразно техните характеристики и националните особености.
Въпреки че действащото законодателство не съдържа изрична регламентация на социалното предприемачество, практиката показва, че в България съществуват редица предприятия, които се самоопределят като „социални предприятия„. Същевременно те са с ограничено въздействие върху социалната и икономическа активност в страната.
Самоопределянето на предприятията като „социални“ на основата на общи характеристики не произвежда правни последици за тях. Това самоопределяне крие съществени рискове от деформация на статистически данни, които имат определящо значение за публичната и инвестиционна политика, отчитането на тяхната обществена полезност, изграждането на потребителско доверие и други фактори за развитие.