С изпълнения на Софийския духов оркестър и Националната гвардейска част, съпроводени под звуците на Химна на Независимостта и Химна на Република България, започна официалната тържествена церемония по случай честването на 110-ата годишнина от Независимостта на България в София.
Заместник-кметът по културни въпроси в Столична община (СО) доц. д-р Тодор Чобанов обясни, че на днешния ден трябва да си припомним борбата на нашите деди от онези вече далечни години.
Трябва да си припомним, че едва освободена България бе безмилостно разпокъсана от Берлинския договор, а хиляди наши сънародници останаха извън пределите на българската държава, поясни той и допълни, че дори съединена България си оставаше срамно васална на Османската империя, ограничавана от режима на капитулацията.
„На 22 септември 1908 година България извоюва една от най-големите победи в своята история. Победа на перото и умелите преговори, извоювана без кръв и насилие. Тя бе постигната благодарение на пълното единение на институциите и политиците в името на националния интерес„, изтъкна доц. Чобанов.
Българската държава може и да е била поразявана и унизявана от своите врагове, но ще се надига отново за живот, защото тя е проява на вечния и несъкрушим български дух. Нека помним уроците на днешния ден и да се борим не помежду си, а за интересите на България, призова заместник-кметът по културни въпроси.
Доц. д-р Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН припомни, че в координация с Виена българското правителство и цар Фердинанд са успели да подготвят почвата за Независимостта на България.
Берлинският договор остава международният правен акт, който определя нейното бъдеще. В него е записано, че България е автономно, но васално Княжество на турския султан, разказа той и допълни, че през 1885 г. е използвана благоприятната обстановка, в която договорът е нарушен и е извършено Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
След Съединението настава ред да бъде извършен акт по обявяване на Независимостта. През 1897 година по повод 10-тата годишнина от възкачването на престола от Фердинанд е направен първи такъв опит, но дълбоката криза между Великите сили не им позволява да възприемат българската идея и нашето правителство е принудено да я изостави, поясни доц. Златарски.
През 1908 година настъпва така очакваният момент – младотурксата революция поставя нови основи в турската държава и разбужда духовете в Европа. В координация с Виена българското правителство и цар Фердинанд успяват да подготвят почвата за независимостта, припомни историята той и добави, че на 22 септември 1908 г. в старопрестолния град Търново е обявена Независимостта на България.
