По темата работи репортерът ни: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС / София, квартал „Орландовци“
Проституция, кражби, изнасилвания, наркотици, търговия с дарения… Всичко това до скоро беше репертоара на всеки уважаващ себе с дом за сираци в България, през годините Информационна агенция „Дейли Прес“ не спираше да показва всичко това от А до Я. Дневният ред на тези институции не пречеше на никого допреди няколко години, когато стана обществено достояние, че част от възпитаниците на дом „Асен Златаров” в квартал „Надежда” са ХИВ позитивни, а сега домът за сираци вече е закрит, а децата които бяха настанени там са настанени в Центрове за деца от семеен тип из цялата страна.
В края на юни 2012 година общинският съветник от БСП Калоян Паргов обяви скандални разкрития относно случващото се в дома за деца лишени от родителска грижа „Асен Златаров”.
От думите му стана ясно, че децата въдворени там проституират, просят, вземат наркотици, забременяват, а някои от тях дори са ХИВ позитивни.
Още тогава директорката Сашка Обретенова потвърди проблемите и допълни, че възпитаниците на заведението често бягали от там и не се завръщали със седмици.
Това се случило и със заразените с вируса на СПИН.
За всички тези 6 години по проблема се изприказваха всички отговорни и безотговорни институции. Кой е отговорен за проблема и кой ще го реши обаче не се разбра до ден днешен. Оказа се само, че същите правителствени и неправителствени организации са били наясно със случващото се месеци преди сигнала на Паргов и продължават да твърдят, че не са знаели.
И днес същите твърдят, че са си вършили работата – за това време са успели да диагностицират около 14 ХИВ позитивни от гетото в квартал „Орландивци” – повечето от които деца, включително малолетни.
През тези няколко години и тогава 12-годишният Сали, 16-годишната Мария, 13-годишната Севда и 15-годишният Цветан не са спирали да дишат лепило и братски да си прехвърлят игла, с която да си бият хероин, метадон или каквото им попадне.
Днес 2018 година двама от тях са мъртви Сали и Севда… починали именно от СПИН, а Мария и Цветан продължават да се борят с животът. Цветан е в затворът заради убийство на възрастен човек, а Мария продължава да живее на улицата там където животът я хвърли.
Когато им трябвали пари – или ги изпросвали около Сточна гара или проституирали. През цялото това време ХИВ позитивните деца влизали и излизали от дома за сираци в „Надежда”, докато накрая (по техните думи), не били изключени понеже имат „СПИНТ”. Иначе същите „малчугани” имат родители. Именно при тях те бягат, всеки път когато някой се опита да ги задържи някъде против волята им. Там са заразени. Всички от чуждите игли на други наркомани. Другите наркомани в гетото „Градините” 3 зарибяват малките, за да може после с детските си бедни очичики, малките да изпросват пари за дрога за целия катун.
И днес през 2018 година многодетните майки на малолетните наркомани продължават да раждат и безхаберстват за отрочетата си, научи скандално Информационна агенция „Дейли Прес“.
Те са толкова неграмотни, че когато им кажеш, че детето им е носител на вируса на СПИН си мислят, че е болно от някакъв обикновен вирус, съпроводен от хрема и кашлица. И продължават да раждат. Бащи в „Градините” почти няма. Въпреки поетичното име в това място има всичко, но не и живи растения. Мизерията, която цари там е достойна за сюжет на хорър филм – колиби от кашони пълни с инжекции, развалени огризки от храна, влага, плъхове, гноясали боклуци, зарази, краста, хепатити, туберкулозни черни хора, бесни кучета и оскотели хора. Глад, свинщина и нищета.
И това в Европейския съюз през 2018 година.
Именно там ничиите деца „хващат” СПИН и не след дълго умират. Именно заради неадекватните условия, в които растат понякога социалните работници извеждат деца от гетото и ги вкарват в домове, където опитват ги да дисциплинират, социализират и пратят в училище. Но не им се получава. Децата бягат и чупят, отказват да живеят с вечерен час и господар, не ходят на училище, защото там им се подиграват и не желаят да заспиват в дома, защото там пък ги бият и тормозят (и изнасилват).
Искат при мама, защото мама е добра и позволява всичко – лепило, хероин, секс и свобода.
И детето, което насила е изведено от държавата от рисковата среда се завръща пак в нея, докато институциите не вдигнат ръце от него както до сега с тези по-горе деца. И те ги вдигат. А после, когато детето се окаже ХИВ позитивно, институцията търси биологичните родители, за да се подпишат мама и татко върху декларация за съгласие, че дават детето да бъде лекувано или хоспитализирано. Мама и татко често не подписват декларацията. Това е елементарен пример за парадоксалния кръговрат, в който системата се е забатачила. Институциите първо извеждат от семейната среда децата в риск, защото там е опасно за тях, после искат позволение от същите родители, които са опасни за децата си.
Севда, Мария, Цветан и Сали знаеха, че са болни от нещо, което според тях се нарича „спинт”, но не знаеха какво ще им причини болестта. Нито какво те могат да причинят на околните, но ето някои от тях са вече там горе на небето.
Оказа се, че никоя отговорна институция не беше успяла да им обясни тогава сериозността на заболяването им за няколкото месеца, в които всички са знаели, че децата са ХИВ позитивни. Сигурно защото ничиите деца са бедни, целите в херпеси и рани, боси и некъпани и защото няма кой да плаче, ако те умрат млади. Но трябваше някой да се постарае поне да помисли за живота и здравето на ония, с които ненужните деца се срещат всеки ден на Сточна гара – за онези, с които те разменят телесни течности и секрети, кръв и семенна течност.
И се стига до големите питанки:
Кой, кога и как ще се справи с проблема и ще поеме отговорност – сега 2018 година?
Кой и как ще помогне на обречените и ще спре безмълвното сеене на СПИН в „Орландовци“?
Кой ще има кураж да разруши катуна и да разсели самонастанилите се цигани?
Кой ще промени закона така че децата да бъдат отнемани завинаги от рисковите си родители?
И кой ще го отнесе?
Защото ако няколкостотин чиновници си вършеха работата, това можеше и да не се случва в Европейския съюз през 2018 година. И ще се погрижи ли някой за Мария и Цветан да не умрат догодина?
Вярно е – те не са нашите деца, не са и вашите, но подскочете от скърцащото столче в стерилния си кабинет и помислете: детето на сестра ви не ходеше ли в училището, където ходят и децата от дома?! И нали знаете – те все пак са деца – бият се, даже се хапят понякога! И не, г-жо Чиновник, не трябва да ги изключваме от училище, защото тогава те мислят „спин-та” за хрема и го разнасят чак до гарата, където един от чичковците, които ползва за удоволствие мръсните им телца, може да се окаже съпругът ви… Светът на тези деца е далечен от вашия, но не забравяйте, че делите един град. В същия град е намерила уютно убежище една болест, която се е родила в далечна Африка през 19 век. Същият град се гордееше, че „расте, но не старее”, но вече трябва гузно да навежда глава понеже днес расте, защото част от обитателите му раждат по 12 деца, и не старее, защото повечето от тези деца не доживяват до тридесет.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В ДЕЙЛИ ПРЕС!