Репортер по темата: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС
Поставя се началото на „голямо патриотично“, консервативно обединение, политическа партия „Атака“ подава документи за членство в Алианса на европейските консерватори и реформисти /АКРЕ/ идната седмица в столицата на Молдова – Кишинев.
Това стана ясно по време на конференция на тема „Обединеният консерватизъм – ключовата посока в развитието на България“, организирана от групата на Европейските консерватори и реформисти в Европейския парламент, предаде репортер на Информационна агенция „Дейли Прес“. Съдомакини на събитието бяха евродепутатът и председател на ПП „Презареди България Николай Бареков и лидерът на ПП „Атака” Волен Сидеров. Участие във форума взеха високопоставени европейски консерватори. Сред тях беше Ян Захрадил, президент на Алианса на европейските консерватори и реформисти /АКРЕ/ и член на ръководството на ЕКР в ЕП, видя още агенция „Дейли Прес“.
„Консерваторите имаме огромен шанс да се преборим за втора политическа сила в България, включително да изместим от втората позиция социалистите или ДПС, когато става въпрос за европейски избори и по този начин да има една формация, която да отстоява консервативните ценности, както в България, така и в ЕП“. Това заяви Николай Бареков по време на откриването на конференцията.
Пред медиите обаче той категорично заяви, че няма желание да повежда изборна листа. Причините, които изтъкна, са „лични и професионални”.
От думите му стана ясно, че вероятно има други професионални планове след края на мандата в Европейския парламент. „Като европейски консерватори ние държим на нашето присъствие във всички европейски държави за в бъдеще, включително и България. Именно за това е толкова важно Николай Бареков да създаде една по-широка коалиция на консерваторите в България, които да могат да се борят на изборите за Европейски парламент следващата година, нашата цел е да победим“, подчерта лидерът на консерваторите Ян Захрадил.
Бареков информира участници, че преди началото на събитието е била осъществена среща с министър-председателя Бойко Борисов. На нея са присъствали лидера на консерваторите Ян Захрадил, Николай Бареков и Волен Сидеров. На обсъждане са били поставени темите за разследването на убийството в Русе, опазване на границите от мигранти, Еврозоната, Брекзит и възможната коалиция в Европейския парламент между Европейските консерватори и реформисти /ЕКР/ и Европейската народна партия /ЕНП/ след европейските избори през месец май.
„Срещата с премиера премина доста ползотворно в размяната на мнения и гледни точки. Една от темите на разговор с лидера на ГЕРБ беше какви възможности виждат колегите за една голяма коалиция в следващия Европейски парламент, която да бъде значително по – хигиенична и по -здравословна от коалицията, която в момента управлява Европа. Аз съм абсолютно съгласен с мнението на Борисов, изразено пред нашия лидер (б.р. Ян Захрадил), че всичко зависи от изборния резултат. Коалицията е възможна, ако двете политически формации постигнат 450 представители от групата на ЕКР и ЕНП от общо 750 европейски представители”, уточни Бареков.
„Новината на тази конференция е, че колегите от политическа партия „Атака“ взеха решение, което ние абсолютно одобряваме и за което ще съдействаме по всякакъв начин – да подадат своите документи за членство в Алианса на европейските консерватори и реформисти /АКРЕ/. Очакваме това да се случи другата седмица на нашата месечна среща в столицата на Молдова – Кишинев”, допълни евродепутатът. Темата на днешната дискусия е важна и определяща съдбата на Европа, което значи и на България.
Евросъюзът има нужда от промяна и ние можем да направим тази промяна. Сега е дошло времето идеите, с които ние от партия „Атака“ се борим вече 13 години да станат основно определящи в Европа. Нека заедно с нашите съмишленици от всички държави на Евросъюза се включим в решаващата битка за Европа през май месец 2019-а година. За това призова лидерът на ПП „Атака” Волен Сидеров. Предстоящите избори най- вероятно ще променят доста значително целия политически пейзаж в Европа.
През тези 20 години всъщност по- голямата част от властта в Европейския парламент, оттам и в Европейския съюз, се държеше от коалиция между ЕНП и европейските социалисти. Това ще се промени за в бъдеще, защото тези две партии се очаква да загубят мнозинството си в следващите избори, прогнозира лидерът на АКРЕ Ян Захрадил. В рамките на форума на консерваторите за първи път ще беше представено социологическо проучване за състояние на консерватизма у нас, изготвено от „Институт за модерна политика” и финансирано изцяло с европейски средства.
Данните бяха изнесени от Борислав Цеков – доктор по конституционно право и основател на научно-изследователския център. По думите на юриста изследването показва едни затвърдили се тенденции от гледище на идеологическата карта на българското общество. „Данните сочат, че хората масово се определят в дясното пространство. Новата тенденция , която се наблюдава, е че хората, освен че се определят като десни, започват да се определят и като консерватори”, разкри той.
Според него това е резултат от и общия възход на консервативни ценности. От изнесените данни стана ясно, че девет от всеки десет анкетирани или 87% защитават класически консервативни идеи и се обявяват твърдо против еднополовите бракове и политика на приемане на мигранти.
По отношение на асоциирането на консервативните идеи с конкретни политически субекти изследването показва, че повече от 33 % посочват ГЕРБ като партия, която защитата консервативни ценности. Като други политически формации, изповядващи консервативните ценности, анкетираните са посочили партиите, съставляващи КП „Обединени патриоти”, ПП „Презареди България”, ПП „Демократи за силна България” и ПП „Демократична България”. Като сфери нуждаещи се от най-спешни реформи анкетираните посочват здравеопазването и цените на ютилити услугите (ток, вода, парно). По-голяма част от тях не подкрепят политиката на президента на Русия Владмир Путин, а повече от 50% процента са на мнение, че британците са направили грешния избор, излизайки от Европейския съюз. От изследването става ясно, че познатите на българските граждани европейски депутати са Сергей Станишев , Андрей Ковачев и Николай Бареков, а 15 % дори не са могли да назоват и едно име на роден представител в Европейския парламент.