На 3 декември с решение на Общото събрание БАН учреди ново звено, което ще изпълнява научно-изследователска дейност в областта на климата, атмосферата и водите, като своеобразен заместител на Националния институт по хидрология и метеорология.
В него преминават 15 души от сегашния НИМХ, а по-късно ще бъде попълнено с още учени от други институти на БАН и докторанти. Причината за неговото създаване е, че научната дейност в тази област е изключително важна в глобален мащаб и от БАН се стремят да запазят този тип дейност в рамките на Академията.
От преминалия под шапката на МОН – НИМХ сигнализираха обаче, че Академията се опитва да обсеби имоти, които са жизненоважни за осъществяване на основната дейност на метеоролозите.
Новосъздаденият институт е с адресна регистрация на сграда, в която се помещава НИМХ. „Малко е подвеждащо, защото на адреса има няколко сгради, които в момента се ползват някои изцяло други частично от НИМХ“, обясни за колегите от news.bg председателят на Общото събрание на БАН проф. Евелина Славчева. Сградата, за която става въпрос, е двуетажна сграда, в съседство до основната, където се намира НИМХ, стана ясно от думите й. Тя заяви, че на етажите има няколко стаи, които НИМХ дава под наем и такива, в които има хора, които искат да се преместят към Министерство на образованието.
„Институтът ще използва сграда, която в момента е предоставена на НИМХ, но тя не е основната сграда на института“, категорична беше Славчева. С решение на Общото събрание ще бъде вписана в баланса на новия научен институт при БАН.
Останалите имоти са с различен тип собственост, като една част са държавни и са предимно хидро-метеорологични станции в страната. Те ще преминат към МОН. Научният институт разполага и със собствени имоти, но друга голяма група, според нея, са собственост на Академията по силата на Закона за БАН от 1991 година.
В него цялата собственост, когато тогава БАН ползва, преминава в частна собственост, а Академията я вписва в балансите на отделните институти и я предоставя за ползване. Тези имоти включват и ракетните бази в Ахтопол, изтъкна Славчева.
Ние сме предоставили имотите с решение на Общо събрание и те се използват.
„Мисля, че е крайно време по някои въпроси НИМХ да отстъпи и да прояви разбиране“, заяви още председателят на Общото събрание.
„Малко е странна тази настървеност, с която отказват една карфица да оставят в БАН“, допълни тя.
Въпросите, по които БАН трябва да преговаря с Министерството, са свързани с имотите, които се дават под наем от НИМХ и са собственост на БАН и дали те трябва да преминат към МОН. Славчева е на мнение, че очевидно те не се използват от тяхната дейност, а се дават под наем, за да се печелят пари от това.
Предстои да се изясни и притежанието на неизползваеми от НИМХ имоти, но собственост на БАН. Съставени са контактни групи от страна на МОН и БАН за изглаждането на казуса.
Институтът преминава към МОН и ще продължи да функционира безпрепятствено, спокойна е Славчева.
„Няма да се наруши работата, защото тази дейност по определяне на собствеността, ще се върши от контактните групи и ще бъде документална.“
„През това време няма нужда от стачки, протести и други атрактивни събития, с каквито беше изпъстрено лятото“, подчерта Славчева.
Списъците с всички разпределени имоти ще бъдат изготвени и представени на МОН. Според председателя 10% от учените остават в БАН, така че имотите ще бъдат разпределени пропорционално.
От бюджета на НИМХ за 2019 година ще се отделят средства за преминалите от института към Академията учени.