Проблемите в съдебната система произтичат от законодателната власт. Това е основният извод от двете изследвания по Проект „Повишаване на доверието на обществото в правосъдната система чрез оценка и анализ на съдебната реформа“, направени от БСК. Проектът стартира през септември 2017 и разглежда всички действия на трите власти по отношение реформата в правосъдната система от 2010 до 2017 година.
Анализирани са политическите платформи, както и законовата и нормативната база, включително и докладите на дейността на съдилищата в София, тъй като те са най-натоварените в България, обясни Николай Димитров, председател на Управителния съвет на ЦЗОЗИ.
По думите му липсва ясна, системна и непротиворечива визия за развитието на съдебната реформа. Затова той определя промените в законодателството като хаотични.
Проектът цели да проследи динамиката и ефекта върху висящите дела като бройка.
На първо място е необходим единен образец на годишните доклади на съдилищата. Анализът констатира твърде чести законодателни изменения. Съдебната система работи на базата на изначално ясни правила. При промяна в тях, без съгласуване между отделните власти, се натрупват висящите дела. За 2017 година в Софийски районен съд те са 49 000. Разумният срок за разглеждане на едно дело по Закона за съдебната власт е не повече от шест месеца, но при изготвяне на петорна комплексна автотехническа или медицинска експертиза няма как тези срокове да бъдат спазени. „В този смисъл затова сроковете са рестриктивни, съдът да се стреми да спазва този срок, но да няма санкция, ако вследствие на забавяне на процеса, той пропусне срока“, коментира Димитров.
Налице е некачествено произнасяне по някои дела, изтъква Димитров.
Той препоръчва по-дълъг срок vocatio legis – срокът между времето на публикуване на даден закон в Държавен вестник и влизането му в сила. Предоставянето на по-дълъг срок за влизане на законите би позволило на съда да се ориентира в новите си правомощия.
Наложително според него е развитието на администрацията и улесняването на онлайн достъпа до дела, правенето на справки и подаването на документи. Публично частно партньорство между съдебната система и IT сектора би позволило технологичното развитие, посочи той.
Според него пример за некоординирано законодателство е Законът за правната помощ. Той урежда материя, свързана със защитата на гражданите, които нямат възможност да си заплатят компетентна адвокатска помощ, а с преходните му и заключителни разпоредби се изменя лицензионен режим на стопанска дейност. „Това е практика, която трябва да бъде преустановена, защото тя е вредна“, заключи Димитров.
„Искаме да почнем да съгласуваме по-голямата част от действията си в правосъдната система със заинтересуваните групи, да не се правят изменения в последния момент чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони“, заяви той. Николай Димитров апелира за по-широко участие на НПО и граждани при случаи на несъгласувано законодателство.
В рамките на проекта е проведено социологическо проучване със 100 души, което потвърждава резултатите от изследванията. 21% от анкетираните българи смятат, че е нормативната база е некачествена, а за 19% честите смени в законодателството са проблем за правосъдната система.