Имало едно време (нали така започва всяка приказка) в едно далечно царство господарство. В него царували 240 мъдри първенци – законотворци. Те били много загрижени за благополучието, щастието, успеха, здравето и любовта на своите поданици. Черна прокоба обаче тегнела над царството. От години поданиците били тормозени от шамарения змей, който вместо да ги мъчи, бълвайки огън, изпепелявал душите им, пръскайки заразата на домашното насилие.
Тази тегоба сън не давала на милите законотворци. Събрали се един ден те да решат как да се справят със змея и да отърват народа от домашното насилие. Речено-сторено. Седнали те в парламента да мъдрят от къде идва злото и как да го изкоренят, за да възтържествуват любовта и разбирателството в цялото царство. Един от мъдрите законотворци споделил, че любовта е нежно цвете и то се нуждае от грижи. Друг мъдрец пък на дълго и на широко търсел корените на злото далеч в миналото на далечното царство. Стигнал и до библейските времена, когато Бог създал Мъжа, а жената от неговото ребро. Бащата бил основа на семейството, а жената -майка и домакиня. Друг законодател разказал как срещнал любовта в очите на жена си. Как да вкараш най-възвишеното човешко чувство в Закон? Друг пък се притеснил, че домашното насилие намалило браковете. Поданиците не искали вече да встъпват в законни отношения заради утежненията при развода. Друг бил категоричен- закон ще унищожи шамареният змей, защото законът засягал достойнството на хомо сапиенс.
Закахърили се законотворците как да помогнат на народа. При бедните или при богатите е домашното насилие, зачудили се те. Няма класова борба, щастието е личен въпрос и не може царството (държавата) да се меси, скочил законотворец. „Семейството е автономия“, отговорил друг. Дълго време те мъдрели и какво е положението на жената в семейството от пещерния човек до днес. В римско време жената нямала равни права с мъжа. Не само жената била слаб пол, детето и старецът също били слаб пол. Аз не си бия жената и вие не си бийте мъжете, призовал един от 240-те мъдреци. Друг пък признал, че вкъщи той е слабият пол. Марксист-материалистът пък смятал, че парите поддържали хармонията вкъщи и гарантирали имунитет срещу тормоза у дома…
Всичко щеше да е добре, ако фактите не бяха красноречиви – всяка четвърта жена е жертва на насилие. Деца стават жертва на насилие. Сигурно и мъже стават жертва и на психически, и физически тормоз вкъщи. Проблемът може би се корени в балканския ни манталитет. Злото съществува, независимо кой е жертвата. Всеки е слабия пол в насилието – и насиленият, и насилникът.
Всички са жертви. Жертва е и обществото, което все още прилага шамарената фабрика като възпитателен метод. Може би трябва да върнем толерантността помежду си? Насилието ражда насилие, насилникът възпитава насилник, а жертвата също може да се превърне в насилник. Има ли изход от омагьосания кръг? Може би законите няма да ни възпитат, може би няма да изкоренят шамарения змей от личното ни царство господарство, но поне дебатът е една малко зрънце, от което може да поникне любов, разбирателство и толерантност. Неприемлива е любовта, която бие и която убива! Това не е любов. Може би е обсесия, безсилие, страх, но това не е любов.
Апостол Павел казва, че любовта е милостива, не завижда и се радва с истината. Ако се отрича проблема, той няма да изчезне с магическа пръчка. Решението му зависи от нас, от всеки един от нас, не чак толкова от 240-те мъдреци, които за пореден път превърнаха един проблем не в приказка с хепи енд, а в поредното бездарно шоу, което не вдъхва респект сред насилниците, а ражда насмешка.