Президентът Румен Радев иска Конституционният съд да провери за противоконституционност на разпоредби от Закона за държавния бюджет за 2019 г. Законът за Бюджета е обнародван в „Държавен вестник“ бр. 103 от 2018 г., съобщиха от Администрацията на президента.
Държавният глава мотивира решението си с няколко важни промени, касаещи икономически и нормативни промени, които стават факт с преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета.
Според президента непостъпването на средства от концесията на летище София във Фонда за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система е конституционно неприемливо.
Втората оспорвана промяна от държавния глава е ограничението да бъдат назначавани пенсионери на държавна служба.
Правото на пенсионно осигуряване би останало просто една декларация, ако държавата не създава гаранции за неговото упражняване, категоричен е Радев.
Президентът е обнародвал Закона за Бюджет 2019 г., за да не блокира действието на държавата с това забавяне.
Според държавния глава това законодателно решение – да не се внесе концесионна вноска във Фонда за пенсиите (според Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г.) не позволява да се отчетат потребностите в различните администрации. Създава се опасност за изпълнението на публични функции, за които след задължителните според закона уволнения може да не се намерят професионално подготвени кандидати.
Според Радев приетите правила по разпоредбите на чл. 96 и § 14, т. 1, 2, 3, б. „а“ и § 15 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. са отстъпление от принципите на социалната и правовата държава. Те създават неравенство пред закона и прилагането им ще доведе до противоконституционни последици.
Ограничаването на приходоизточниците на Фонда поставя под съмнение дългосрочното изпълнение на неговото предназначение – да гарантира стабилността на пенсионната система. Така законодателят се отклонява недопустимо от принципа на социалната държава и застрашава упражняването на едно конституционно гарантираното право на гражданите.
В искането се оспорва и въвеждането на упражненото право на пенсия като несъвместимост със заемане на длъжност за държавен служител, пише в мотивите на президентското искане.
Според държавния глава това законодателно решение не позволява да се отчетат потребностите в различните администрации. Създава се опасност за изпълнението на публични функции, за които след задължителните според закона уволнения може да не се намерят професионално подготвени кандидати.
Съгласно § 21 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (ЗДБ 2019) оспорените разпоредби ще влязат в сила от 1 януари 2019 г., пише президентът.
От неразривната връзка между правото на обществено осигуряване и задълженията на държавата произтича необходимостта от нормативна уредба, която да осигури реалната възможност на гражданите да се ползват от предоставеното им с чл. 51, ал. 1 от Конституцията социално право.
Припомняме, че според текста на Конституцията:
Чл. 51.
(1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.
(2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон.
(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото.
В противен случай, както се посочва в Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г., тази конституционна разпоредба би останала една неприложима декларация, мотивира се държавният глава.
Радев изтъква, че законодателят трябва да създаде уредба, която да отчита съществуващите реалности, които поставят в риск пенсионната система. Такива са неблагоприятното съотношение на броя на работещите и броя на пенсионерите, застаряването на населението, ниските доходи, в резултат на които приходите от осигурителни вноски са недостатъчни. Създаването на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС) е израз именно на грижата на социалната държава да осигури натрупване на ресурс за редовното изплащане на пенсиите. Затова несъмнено Фондът е част от пенсионната политика, с който се подпомага намаляването на дефицита в държавното обществено осигуряване.
Президентът изтъква и липсата на мотиви при приемането на това решение.
Той се позовава на средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система за периода 2018-2020 г., приета с Решение № 658 на Министерския съвет от 31.10.2017 г. В нея се отчитат наличностите на Фонда за периода от 2007 г. до 30 юни 2017 г. Според Закона за Фонда в него постъпват 25% от излишъка на държавния бюджет за съответната година, приходите от концесии и приходите от други източници.
Само чрез предсказуема законова уредба може да се гарантира, че приходоизточниците на Фонда няма да бъдат неконтролируемо ограничавани, пише президентът в мотивите си до КС. Според него е нарушен принципът на социалната държава, който изисква законите да гарантират социалната сигурност.
Промените в Закона за държавния служител са втората причина президентът Румен Радев да се обърне към КС за проверка на конституционността на Закона за държавния бюджет за 2019 г.
С преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2019 г. се правят промени в Закона за държавния служител (ЗДСл), които засягат статута на държавния служител.
Поради особената важност на статута на държавния служител за демократичната и правовата държава, неговите основни характеристики са конституционно закрепени в чл. 116 от основния закон.
Президентът изтъква ограниченията, които спазват държавните служители – да не съвместяват друга публична длъжност, да не са в конфликт на интереси, да няма роднински връзки между заемащия публична длъжност и висшестоящи или подчинени нему служители.
Несъвместимостите са тежки ограничения на лични права. „Съображенията в мотивите към внесения проект за ЗДБ 2019, че така ще се даде „възможност да се предложат свободни места на млади висококвалифицирани кадри, които да стартират кариерата си в държавната служба и да намерят реализация в България“, както и за „по-добра мотивация на държавни служители със стаж в администрацията“, не се характеризират с директна конституционноправна релевантност и не могат да оправдаят приетата нова несъвместимост„, пише Румен Радев.
Според него въведената нова несъвместимост за пенсионирането на държавните служители представлява ограничение, което надхвърля конституционно определената рамка на чл. 116, ал. 1 и не е съобразено със смисъла и предназначението на тази разпоредба.
„Така лица, упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен или в намален размер, лица, пенсионирали се по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по Закона за Министерството на вътрешните работи и по други закони, посочени в чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, както и лица, пенсионирали се при условията на първа и втора категория труд, няма да могат да са държавни служители. Но за упражнилите правото си на пенсия учители (чл. 69в от КСО), съдии, прокурори, следователи (чл. 69г от КСО) и балерини, балетисти и танцьори (чл. 69а) такава забрана няма. Неясно е каква е причината лицата да се третират различно“, пита президентът.
Според него се стига до парадокса в Министерството на вътрешните работи или в Министерството на правосъдието да не могат да бъдат държавни служители лица, пенсионирани по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, въпреки че заеманите до пенсионирането им длъжности несъмнено са свързани със знания и опит относно спецификите на дейността на тези две министерства.
От обхвата на ограничението са изключени държавните служители, които работят по заместване. Те могат да заместват държавен служител, който отсъства повече от 3 месеца или работи в институция на ЕС.
Според държавния глава тези аргументи са несъстоятелни, защото за несъвместимостта, която прави едно лице негодно да изпълнява дадена длъжност, е ирелевантно колко време лицето заема тази длъжност. Освен това е несериозно да се твърди, че е невъзможно да се намери бързо подходящ служител, след като периодът на заместване по чл. 15, ал. 1 ЗДСл обикновено е 2 години, а по чл. 81а, ал. 6 е 4 години, пише Радев.
Президентът Румен Радев иска конституционните съдии да обявят разпоредбата на чл. 96 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. за противоконституционна поради несъответствие с чл. 51, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България;
Второто искане на държавния глава е да обяви разпоредбите на § 14, т. 1, 2, 3, б. „а“ и § 15 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. за противоконституционни поради несъответствие с чл. 116, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България.