Часове преди да научим за тъжната новина, роднини на перничанина влязоха в парламента, за да призоват отчаяно за помощ държавната власт.
Уви, преди тя да се събуди, Ади заспа….завинаги.
Ето какво написа брат му във фейсбук групата „Въздух за Ади“:
Най-силната мъжка любов е братската! Здравната система ми отне братчето, а аз ще изпълня всяко едно обещание, което съм поел за него, за разлика от вас – министри и държавни чиновници. Последните думи в последния час от живота на брат ми към майка ми бяха „Вие направихте всичко възможно, а Министерството на здравеопазването нищо и докараха нещата до тука“. Една година лъжи? Една година заблуждения, отнемане на надежди, които доведоха до това, че братчето ми да загине в ръцете на МАЙКА СИ. Ще усетите болката на Адриан, болката на майка ми Анжела, баща ми Юлиан и на близките от първо лице!!! Почивай в мир братче мое… Знам, че ме пазиш от горе така, както си ме пазил винаги. Обичам те и чакам да се видим отново! Ще довърша започнатите ти дела до щастлив КРАЙ
Само ден преди Ади да спре да диша, брат му Алберт се обърна към цяла България с думите:
„Здравейте, казвам се Алберт и съм на 20 години. Брат съм на Адриан Юлианов Петков, пациент с муковисцидоза, което е рядко генетично заболяване засягащо и поразяващо белите дробове. През последните 2-3 години състоянието на брат ми се влоши драстично, поради високото ниво на некомпетентност на държавни медицински заведения и неправилно третиране на проблема с пациентите, болни от муковисцидоза на територията на България. Средната възраст на смъртност на пациенти болни от това заболяване в България е едва 20 години. За съжаление статистиката ни с други Европейски страни като Германия, Франция или Австрия никак не може да бъде съпоставена.
Там средната смъртност на такива пациенти е 50 години. От къде ли идва цялата тая разлика? Проблемите започват от неправилно лечение на тези пациенти, тук дори нямаме клинична пътека, която да наблюдава конкретно процеса на развитие и да прилага адекватни начини за лечение и антибиотици против това прогресивно заболяване, което в бъдеще ги довежда до позицията на моя брат – да чакат трансплантация. Е… като човек виждащ израстването на брат ми като личност, аз съм бил и винаги ще съм до него, така както е бил до мен. През последните години брат ми се сблъска със смъртта няколко пъти, порати неуредиците на наща здравна система, но никога не се предате. До сега беше остро и грозно лъган от Агенцията по Трансплантации и от Министерството на Здравеопазването, които по брутален начин се опитваха да убият неговата воля за живот и тази на пациентите, болни от същото, очакващи ги съдба като наща. Брат ми е на 30 години, в разцвета на живота си, и навместо да има условията да създаде деца и да дари частица от живота си, той чака някой друг да дари орган, че да може той да продължи своя живот.
Навместо институциите да направят дори най-малкото, че да помогнат през последните месеци, те го лъжеха по най-неуважителния начин. В началото на 2018-та бяхме готови да станем Австрийски граждани, че да можем да се възползваме от Австрийската здравна система, тъй като наща ни беше ясно колко е зле. След изявяване по различни български медии и след като се разбра за нашето решение, получихме обаждане от Министерството на Здравеопазването, което ОБЕЩА да изпрати брат ми във Виена, заедно със силите на Българската Агенция по Трансплантации.
След месеци игри на думи и празни обещания се разбра, че във Виена няма как да се случат нещата и се започна процедура по търсене на Медицинско заведение в което да бъде извършена трансплантацията на брат ми във Франция – уви, след месеци чакане и след кашони консумирани и бавно убиващи антибиотици за брат ми, разбрахме че начин за Франция няма също. Тогава 6 месеца след напразни надежди за мойте родители, ние бяхме отново лъгани от Агенцията и Министерството, че ще заминем за Германия – е, все още сме си тук. Чак сега след месеци прикриване и лъжи разбираме, че нямаме договор с ЕВРОТРАНСПЛАНТ, което означава, че дори не сме имали шанс да бъдем изпратени като пациенти на територията на нито една от тези държави, за които мойте родители и аз таяхме някакви надежди. Не ви ли е срам?
След като чувате това всичко, не ви ли е неудобно от всичко това? Това ли е добре свършената работа, за която слушаме навсякъде от ваще усти? Това ли са условията за живот в наща държава на едно 30 годишно момче като брат ми и едно 20 годишно момче като мен? Това ли са принудени да изживяват едни родители, които просто се опитват да спасят живота на своето дете? За това ли плащаме заплати на чиновниците – да ни лъжат? Става ясно, че дори има в сила „Истанбулска Декларация Против Трафика на Органи и Трансплантационен Туризъм“, която е подписана от огромен процент Европейски държави, НО не и от България – ами дами и господа, точно за това не можем да се трансплантираме в чужбина, защото вие като чели със пълни сили се стараете да е така. Договора с Евротрансплант, който толкова силно заявявахте, че е активен – той дори не съществува. Влезте в сайта на Евротрансплант, което междудругото е неправителствена организация и ще видите че там присъстват 8 Евро страни.
Това са Австралия, Белгия, Хърватия, Германия, Унгария, Холандия, Люксембург и Словения. България я няма между тях въпреки лъжите на Министерството на Здравеопазването и Агенцията по трансплантациите през последните месеци. Същите тези държави, както и Франция, Швейцария, Испания и други от друга страна стриктно следват добрите принципи на Истанбулската Декларация Против Трансплантационния туризъм и трафик на органи, а пък България защо е нужно да ги следва? След като създаваме такъв пример в очите на другите нации, ние как очакваме да получаваме органи от тях? След като ние сме съгласни едва ли не на трафика на човешки органи, ние какво спасение търсим?
Тук искам отговор от министъра на здравеопазването, както и на премиера Бойко Борисов, тъй като безумията за които говоря в момента, обещавам, че съвсем скоро ще достигнат до Европейският съд по правата на човека. Вие нарушихте много голяма част от тях и за това искам становище от Министъра на здравеопазването и човека, който ни представлява на национално ниво – нашия премиер г-н Бойко Борисов. Вие просто със пълни сили направихте така, че не само младите да избягат от държавата, а и тези млади които са останали тук и нямат възможност да станат от болното легло – да загинат в страшни мъки.“