На днешния ден – 31 януари, през 1854 г. в Търново е роден Стефан Стамболов.
Първоначално учи в родния си град, а през 1870 – 1872 г. – в Одеската духовна семинария, от която е изключен заради връзки с руски революционери. Прехвърля се в Румъния, където установява контакт с българската революционна емиграция и присъства на Общото събрание на Българския революционен централен комитет в Букурещ (1874). Определен от БРЦК за заместник на Васил Левски, той успява да възстанови работата на някои от революционните комитети във вътрешността на страната. Развива активна дейност за подготовката на Старозагорското въстание (1875) и участва в неговото провеждане. След неуспеха му отново емигрира в Румъния.
Включва се в създаването на Гюргевския революционен комитет, който взема историческото решение да организира нов опит за общо въстание в България през пролетта на следващата година. Определен е за апостол на Първи (Търновски) революционен окръг.
Бързото потушаване на Априлското въстание го принуждава да се укрие, като в края на юли 1876 г. се прехвърля в Румъния. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е кореспондент на руски вестници и секретар на военния пратеник на Славянския комитет. Полага грижи за организирането на Българското опълчение. След Освобождението става активен член на Либералната партия, многократно избиран за народен представител. Подпредседател на II (1880) и председател на IV обикновено народно събрание (1884 – 1886). Доброволец в Сръбско-българската война (1885). Стефан Стамболов е основател и ръководител на Народнолибералната партия (1886 – 1895). Осъжда опита за детрониране на княз Александър I (9 август 1886 г.) и застава начело на контрапреврата.
Действията му като регент (1886 – 1887) и министър-председател (1887 – 1894) са решаващи за стабилизирането на страната, откъсването ѝ от руската зависимост и бързото интегриране в европейската общност. На 3 юли 1895 г. един от най-успешните строители на съвременна България, останал в историята с безкомпромисната защита на националните интереси, е нападнат от наемни убийци и съсечен в центъра на София. Три дни по-късно умира от нанесените му рани. Кавалер е на военен орден „За храброст“ I степен.
NOVINI.BG