Няма надежда за свобода без свободни медии, а желанието за власт е непроменено във времето, но медиите са по-достъпни от всякога за злоупотреби.
Всяко авторитарно управление, дори демократично избраното, обича да обвинява медиите в лъжа, от корупция до всичко, което смятат, че трябва да се пази в тайна. Това не е нищо ново, същото е и преди 100 години, както и през 1930 г. нацистите използват фразата Lügenpresse, за да дискредитират журналисти, които се опитват да опишат дейностите им, пишат в своя статия базираните в Берлин Civil Liberties Union for Europe.
Lügenpresse се превежда просто като „фалшиви новини – fake news“. Нацистки политици използват този израз така, както политиците го използват и днес. Премиер за това тотално използване на определението е американският президент Доналд Тръмп, той има особен афинитет към този термин.
Но докато нагласите на политиците може и да не са се променили много, медийният пейзаж е променен. Да се настаниш в медийния пазар е по-лесно от всякога. С навлизането на интернет, всеки, който има скромен рекламен бюджет, може да получи видимост, без да се измори особено много.
Приятелите на авторитарни лидери, които имат достъп до манипулирани оферти и надценени договори за обществени поръчки използват тези незаконни пари освен за себе си и за закупуване на независими национални медии. Авторитарните личности, всъщност голяма част от политиците, разбират правилно, че ако контролират това, което гласоподавателите виждат и чуват, те ефективно контролират мненията за обществената политика и по този начин влияят и на гласоподавателите и на самият вот.
Тази ситуация е още по-лоша, защото живеем в собствените си затворени балони. Често четем и споделяме само информация за нашите политици, ако идва от наши приятели и семейство. Ядосваме се от онези, които споделят проницателната информация за „другата страна“ или намерят начин да я филтрират, или „Фейсбук“ алгоритъм го прави за нас.
Веднъж, когато се убедим, че другата страна е враг, е трудно да се откажем от това. Ние обичаме да чуваме в какво вярваме и искаме да бъдем подкрепени от нашите приятели и медии. Тези два елемента отдалечават хората от реалността и строго ограничават източниците към които се обръщат за информация.
Това е особено лесно, когато това, което чувате, идва от предполагаемо надежден източник, това би могло и да е собственото ви правителство, поне непряко. Днешните авторитарни правителства разпространяват пропаганда чрез медиите, които са пряко или непряко тяхна собственост. Те купуват новинарски компании, рекламни къщи и печатници.
Остават макар и рядко журналисти, които все още задават разумни въпросиили подават искания за обществена информация. И как авторитарните личности реагират на тези пречки – с обяснението „да, те са лъжци, това са „фалшиви новини“, но могат да стигнат и по-далеч.
Намираме се в точно такава ситуация, а отговорът е да се осигури плурализъм в медиите, конкуренция и свободно разпространение на информация. Ако не се направи, неусетно ще продължи да се манипулира общественото мнение.
Институциите на ЕС и демократичните национални правителства могат да въведат мерки и правни стандарти както на равнище ЕС, така и на национално равнище, за да се създаде среда, в която свободните медии могат да съществуват, обяснява базираното в Берлин НПО.
Припомняме и последната статия на Джамал Кашоги, публикувана от Washington Post: