118 милиона били бонусите, раздадени на държавните служители за цялата 2018 г. При всичката мизерия на народа. Не ви ли е срам. Опозицията веднага скочи, нададе вой за парите за пенсии, за майките на децата с увреждания и т.н. Управляващите отговориха, че това са пари не само за свършена добре работа, но и за да са независими и неподатливи на корупция чиновниците. Само че в интернет има публикувани данни, които са общодостъпни и всеки може да ги види. По време на правителството на Орешарски сумата на бонусите също е била стряскаща. А мотивите са били отново същите – работили са добре хората и така са предпазвани от пари под масата.
Излиза, че властта, независимо от цвета на управляващата партия, винаги мисли за тези, от които зависи преизбирането ѝ. И това си е повсеместна практика. Потърпевшите винаги са едни и същи от тази управленска загриженост. Това сме всички ние – обикновените данъкоплатци. С нашите пари бюрократите поддържат едно или друго управление. И затова загрижеността на опозицията, която и да е тя, е всъщност едно лицемерие. Фантасмагориите за обслужване на едно гише, за внимателно отношение към гражданина до такава степен са ни дотегнали, че вече не им обръщаме внимание. Приказки без покритие.
Още повече че понякога неудачите в държавната администрация са бумеранг, поразяващ самите управляващи. Справка – катастрофата с Търговския регистър и въобще работата на правосъдното министерство. Именно това дразни хората. Само че кой ги слуша. Те са едни обикновени донори данъкоплатци, от които не зависи нищо. Така е било, така и ще бъде.