Назначението на новия вицепремиер Марияна Николова показа колко в България политиката не е политика. Това коментира политологът проф. Евгений Дайнов пред БНР.
Според него правителството няма потенциал да изкара пълен мандат.
„Валери Симеонов имаше доблестта да изговори онова, което управляващите си мислят за гражданите – че сме кресливи, че им се мотаем из краката. Той беше много ценен от тази гледна точка – че нямаше задръжки и казваше това, което те си говорят помежду си за нас. Щетите вече са налице“, коментира политологът.
„Политиката е началствуване и се търсят хора за началници. Дали е хванат, слязъл от гората оня с каскета или не – няма никакво значение. Това е символ на това, че политиката в България умира, което е лошо, защото там, където няма политика, има феодализъм“, подчерта Дайнов.
За протестите той коментира: „Всяко гражданско излизане, което иска нещо като оставки или пренареждане на приоритетите на властта или на самата власт, е политическо. От тази гледна точка – протестите очевидно са политически. Те доста бързо този път стигнаха до ясни политически искания и оставка.“
Впечатлението на политолога от срещи с протестиращи в различни градове е, че те протестират срещу всичко, защото „им е писнало„.
Според него те искат „да се върнем там, където имаше политика, защото алтернативата е феодализъм и феодална репресия, която всички в момента търпят. Те срещу това протестират. Когато буржоазията казва „Не искам феодализъм“, обикновено следва нещо мащабно политическо“.
От своя страна социалният антрополог Харалан Александров посочи, че протестите с разнопосочни искания отразяват структурата на обществото, която е много фрагментирана.
„Раздробено е на малки групи, всяка от които се бори да оцелее, да преуспее, да постигне някакви цели. Общо взето го постига, когато успее да се добере до центъра на властта и да се договори с нея. Това е моделът, по който се случва постигането на груповия интерес, за разлика от добре функциониращите модерни общества“, коментира социалният антрополог.
В някакъв смисъл има елементи на патримониално управление, смята Александров и обясни: „Ресурсът се държи от политическия център и този, който успее достатъчно шумно, активно, убедително и застрашително да поиска своите блага, той ги получава.“