Това е личната история на Иван Димитров, 17 г., написана и изпратена ни от него до редакцията на Информационна агенция „Дейли Прес“ по-точно до главния ни редактор Тодор Стефанов.
Здравейте г-н Стефанов! Аз съм Иван. Харесва ми да пътувам, харесва ми да контактувам с най-различни хора, харесвам шума и динамиката на големия град и… харесвам момчета. Не ме питайте кога разбрах това – минах през всичките периоди на осъзнаването – от отричането до приемането тук искам да ви кажа, че като журналист и човек много ви харесвам ето и моята история до вас.
Спомням си как споделих с най-близкия си приятел – цял ден обикаляхме и се опитвах да го предизвикам сам да се досети. Без успех. Най-накрая, преди всеки да отиде на своята спирка, му казах, че съм бисексуален (всъщност съм гей, но тогава аз самият бях в период на самоосъзнаване). Трябваше му малко време, защото не го очакваше, но на следващия ден всичко си беше наред. Изненадващо за мен, той започна да се интересува по темата и дори ми казваше неща, които аз самият не знаех (не, не е гей, колкото и да ви е странно). Споделих и с други приятели – оказа се, че бях обкръжен от хора, които ме разбират.
Започнах да си водя списък с всички, които знаят за моята сексуалност.
Те ставаха все повече и повече.
Една вечер, след поредната „резонна“ тийн-драма (разбира се, ставаше въпрос за момче), се прибрах вкъщи разстроен, въпреки че реално не е имало кой знае каква причина за това. Майка ми обаче усети, че има нещо, и, тъй като бях афектиран, ме предразположи да споделя с нея „терзанията“ си. Фиууу – бум! Пуснах бомбата. Войната избухна. Родителите ми не приеха много добре факта, че синът им е гей. Известно време се карахме за всичко, аз избягвах да стоя вкъщи, гледах да се разминавам с тях. В един момент ми писна и стигнахме до консенсус – решихме по темата да не се говори. Всичко е точно! Въпреки че не реагираха много добре (имам щастието все пак да не съм тежък случай), някак си от това ми поолекна.
Списъкът получи Shift+Delete. Спрях да съжалявам, че съм казал на родителите си – вярвам, че времето ще им помогне да ме приемат. Станах по-самоуверен и не се притеснявам „какво ще кажат хората“. Е, определено не казвам „Здрасти, приятно ми е да се запознаем, аз съм гей“, но пък се чувствам добре със себе си. Имам прекрасни приятели – както гей и би, така и хетеро, имам любими занимания и, макар и малко по-консервативни, имам и прекрасни родители, които са ме възпитали, образовали, дали са ми живот!
Живот, който ми харесва!
Щастлив съм с това, което съм.
Съветът ми към осъзнаващите се е никога да не прибързват с решенията, когато са под влиянието на емоции, били те приятни или не. Да обмислят постъпките си и да внимават какво и на кого казват (колкото и да не ни се иска, понякога е по-добре да изчакаме… или да премълчим). Да приемат всичко с усмивка на лице и да намират положителното във всяко нещо. Да превръщат своята тегоба (визирам различната сексуална ориентация) в свое призвание. Е, всеки допуска грешки, дори не всеки се учи от тях, но важното е да не са фатални. И докато аз преминавах през всички тези неща, ми се налагаше да се справям или сам, или най-много с помощ от приятел, но сега вие имате „Сингъл Степ“ – екип от приятни хора, които с удоволствие ще ви изслушат и на драго сърце ще помогнат с каквото могат.
Ако искате да споделите Вашата история може да го направите на имейл адрес: dailypressbg_2018sofia@abv.bg или на skandalnite_98@abv.bg!