Днес се събудих на 32! И да, малко беше стряскащо, успокои ме само мисълта, че според ЮНЕСКО „младежка възраст” е до 35, значи още съм в играта.
По-късно през деня, сред най-прекрасния екип, добри приятели и любящо семейство, осъзнах, че това е най-хубавото време, осъзнато и ценно!
Вярно, че нощният крем става задължителен, но не е толкова страшно!
Не е страшно да си легнеш в нормален час. Не е фатално, ако не повръщаш в петък вечер върху припаднал приятел. Усетиш ли, че щастието е в домашно приготвена вечеря и филм, не си режи вените. Човек расте и се променя.
Разбира се, никой не очаква да се откажа от живота в момента, в който започват да се обръщат към мен по-често с „госпожа“. В хода на нормалното човешко развитие приключенията не секват, просто се видоизменят.
И всичко това носи едно различно усещане, но е хубаво, и е топло, и е истинско!
Благодаря на всички, които споделиха празника ми, на всички, които отделиха от времето си, за да ме поздравят! Това е богатство- чувството за споделеност! Бъдете здрави и удоволетворени, радвайте се на живота, защото е един и не се повтаря! Светли и топли празници!
Написа Мариета в личният си профил във фейсбук…
Намираме се в офиса на Blagoevgrad–News където се срещаме с г-жа Мариета Димитрова, за да я попитаме как се чувства на 32 години.
– На 32 се чувствам чудесно. Не се чувствам възрастна ако това ме питаш. Аз се чувствам все още на 25. В разцвета на силите си съм, но съм в една такава осъзната възраст. Грешките вече не се вършат от глупост, а осъзнато. Наслаждаваш се на всяка една глупост, която извършиш. От друга страна съм на един етап в живота си, който имам нужда да работя, да се развивам, да правя все повече и повече неща. Така че смятам, че е настъпил един от най-хубавите периоди в живота ми.
Снощи от 12.00 часа са започнали да валят пожелания за рожденият ти ден. До момента имаш стотици пожелания. Тук в офиса ти постоянно идват хора, които носят цветя и подаръци. Как успяваш въпреки острият си език и сайта ти, който е един от най-коментираните в града хората да те уважават?
– Ти ме поздрави първи, за които ти благодаря! Останали са още хора, които ценят истината и това да бъдеш прям. Радвам се наистина на всички тези пожелания, които получих от мои приятели. Получих поздравления от хора, които не очаквах дори. Въпреки острият ми език /аз не смятам, че езикът ми е толкова остър/, аз смятам че това е начина да правиш журналистика. Истинският журналист прави така. Той казва истината. Когато не казваш истината, а казваш това което ще се хареса на хората – това вече е PR. Това не е журналистика. Аз никога не съм искала да се занимавам с PR. Това което правя го правя с желание. Щом толкова хора показват добро отношение към мен мога само да се радвам, че съм го заслужила и че се цени това, което правя.
Ще те върна към една тема, към която ти не искаш да се връщаш. Била си на метри от една от жертвите в Страсбург.
– Честно казано аз бях решила тази година да не отбелязвам рожденият си ден. След случилото се миналата седмица в Страсбург сметнах, че трябва да отбележа, че това е моят личен празник. Този рожден ден го чувствам малко по-специален. Като второ раждане. Оцеляхме след това, което ни се случи. Беше много неприятно. По стечение на обстоятелствата ние попаднахме в епицентъра на събитията. На 10 минути преди атаката в центъра ние бяхме точно там пред елхата. Там се срещнахме с нашите колеги и се отправихме към ресторанта. Една от следващите стрелби беше близо до нашият ресторант. Един от ранените влезе именно в ресторанта, в който бяхме ние….
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса