От април до средата на октомври в София не е имало нито един ден с превишение на нормите на фини прахови частици. Това показват измерванията, направени от Изпълнителна агенция „Околна среда“.
Каква обаче се оказва действителността, когато настъпят студените зимни вечери и какво се случва с мерките, които предприемаме за ограничаване нивата на замърсяване на въздуха?
В квартали в София замърсяването на въздуха стигна до 4-5 пъти над допустимите стойности. На места в Перник беше отчетено 3 пъти по-голямо замърсяване, а в Русе – до 1.5-2 пъти над допустимите нива. Видин – десет. Замърсяване е отчетено още в Шумен, Сливен, Варна, Ловеч, Горна Оряховица, Благоевград, Смолян, Кърджали и редица други градове в страната.
Едва ли някой се съмнява във вредата от вдишаните ФПЧ!
Всяка година Столична община уж предприема спешни мерки, за да ограничи замърсяването на въздуха с фини прахови частици и да не бъде замърсена „чистотата“ на атмосферния въздух.
Безветрието и задържането на студения въздух ниско над земята са причина да дишаме отрова. Безсилието на общината за справяне с проблема и обещанията на законотворците, могат да бъдат свързани с цитата от популярната българска комедия „Кит“ – „Цаца, ама риба! Риба, ама цаца!“
Та така и ние – фини прахови частици или въздух, въздух или фини прахови частици… „Дела трябват, не думи“, е казал Апостолът на свободата.
Пиковете на завишените стойности през студените зимни дни се дължат основно на отоплението на нискокачествени въглища, сурови дърва и отпадъчни материали.
Плащаме ли си и твърде високата цена, дишайки „въздух“ с 200 микрограма ФПЧ? Отговорът го знаем всички, но най-добре могат да го „издишат“ хората със сърдено-съдови и хронични заболявания.
Една от мерките, които имат за цел да ограничат замърсяването на въздуха беше и поредната акция на КАТ за проверка на автомобилите. От полицията са категорични, че ако замърсяването на въздуха от по-стар автомобил излезе над нормата, то глобите щели да бъдат сериозни. Но това не е новина, нито заплаха за повечето шофьори.
Болшинството сигурно биха предпочели да помислят за чистия въздух като си купят чисто нов автомобил, но… колко могат да си го позволят? Поставянето на катализатори на колите би било добро, но частично решение за справяне с ФПЧ. Най-добре би било, ако „Инерком“ и Гинка Върбакова купят по един електрически автомобил на хората, тъй като стана ясно, че могат да си позволят да участват в сделката за придобиване на електроразпределителното дружество.
Какво обаче би се случило със сметките ни за тока? Или проблемът с фините прахови частици може да остане неразрешен, пък когато спечелим шестица от тотото, тогава може би трябва да мислим как да подобрим въздуха, който дишаме?
Надали уязвимите социални групи в обществото биха спрели да се отопляват с нискокачествени въглища, сурови дърва, горене на дрехи, гуми и всякакъв вид боклук. Едва ли скоро това ще спре? Нито „зеленият билет“, който Столична община въведе, за да ограничи нивата на фините прахови частици, нито безплатните буферни паркинги, нито обещанията, че се предприемат спешни мерки могат да дадат положителен резултат, ако не си помогнем взаимно.
Ключът за разрешаването на проблема със замърсяването на атмосферния въздух не трябва да се търси само в държавните институции, а и в самите нас като общество, което трябва да спомогне за подобряване на въздуха, който дишаме. „Да съдиш себе си е много по-трудно, отколкото да съдиш другите. Осъдиш ли себе си значи си мъдрец“, е казал Антоан дьо Сент-Екзюпери.
И така до следващата зима… кучетата си лаят, керванът на мръсният въздух си върви.
КОМЕНТАР НА СИМЕОН ЯНЕВ – news.bg
