Сделката с Akuo Energy за ВЕЦ „Кокаляне” и ВЕЦ “Пасарел” е лобирана от брат на френски ексминистър Жером Каюзак. Българският “консултант” работи за енергийните босове Димитър Христозов и Борислав Лоринков
Френският енергиен гигант Électricité de France е продал тайно ВЕЦ „Кокаляне“ и ВЕЦ „Пасарел“ край София в понеделник, 22 октомври 2018 г. Двете хидроцентрали отиват в ръцете на люксембургската Akuo Energy. За офшорката лобира брат на скандалния ексминистър на бюджета на Франция Жером Каюзак – протеже на Франсоа Оланд. Консултантът на сделката в България Стефан Колен пък е съакционер с купувача, а фирмата му е свързана с Георги Христозов и Борислав Лоринков, спрягани за скрити собственици на ТЕЦ-овете „Видахим” и „Свищов”. От сделката са заинтересовани също Société Générale Експресбанк и EVN Bulgaria.
Един от най-сериозните стратегически инвеститори във възобновяемия ток у нас, френската национална компания Électricité de France S.A. (EDF), от няколко дни е напуснала електроенергийния пазар на България. Това научи Биволъ от свои източници в енергийния сектор. Официална информация за сделката към този момент липсва.
ВЕЦ „Кокаляне“ само допреди дни беше част от френската EDF Énergies Nouvelles
ВЕЦ-овете „Кокаляне“ и „Пасарел“ край София са важен елемент от националната енергийна сигурност на България и Столична община. Те представляват 58 мегавата мощности като водноелектрически централи край София – част от т.нар. каскада „Искър”. Те се управляваха у нас от компанията „Сентрал хидроелектрик дьо Булгари“ – дъщерно дружество на EDF: EDF Énergies Nouvelles.
Сделката се намираше в процес на обсъждане и „пред подписване” от 4 години насам, като през 2015 г. първи написа по темата вестник „Капитал”, в материала си „Гигантът EDF си тръгва”: „Френската компания продава водните си активи в България”.
Представителят на Énergies Nouvelles за България Пепи Трайчев заяви пред „Биволъ”, че не е упълномощен да коментира сделката. Според топмениджъра на френската компания у нас, от 3-4 години сделката се движи от Париж, а офисът в София не е привлечен към този процес.
„Знам само, че политиката на компанията е такава не само за продажба на бизнеса в България, но и за активите на EDF в редица други държави”
„Нещата стават много бързо“ – добави Трайчев, който е бил държан настрана от сделката.
Биволъ изпрати въпроси до пресофиса на EDF във Франция. Поинтересувахме се каква точно сума е платена, знае ли компанията на кого продава и дали Антоан Каюзак е консултирал сделката. Оттам ни увериха, че ще изпратят отговори до края на работната седмица, но такива не се получиха.
Френски купувач регистриран в Люксембург
„Купувачът“ е дъщерна фирма на Akuo Еnergy International („Акуo енерджи интернешънъл”) със седалище в Париж. Компанията е създадена през 2007 г. и е специализирана в проекти за възобновяема енергия с още 16 регионални и национални офиса на дружеството в други държави. Освен във Франция, работи в САЩ, Уругвай, Дубай, Индонезия, Мароко и Австралия. В Източна Европа Akuo е „играч“ не само в България, но и в Турция, Полша и Хърватия.
Akuo Energy има консолидирани приходи от €149 млн. по данни за 2015 г. и изградени или в процес на строителство ВЕИ инсталации от 610 мегавата, предимо слънчеви и вятърни електроцентрали. Не е ясно дали има опит специално във водните електроцентрали – ВЕЦ-ове. Но това е сравнително скромен производител на международния енергиен пазар, в сравнение с EDF, която е един от най-големите концерни в Европа в този бързорастящ сегмент на „зелената“ енергетика.
Френската Akuo има много връзки, но е „джудже“ в енергийния сектор, в сравнение с гиганта EDF (Снимка: Биволъ)
Основателите на Akuo Energy са Ерик Ското (EricScotto) и Патрис Люка (Patrice Lucas), който е и изпълнителният директор (CEO). Другите двама членове на управителния борд на Akuo са очевидно в роднинска връзка: Мари Кристин Койн – Рокет (Marie Christine Coisne – Roquette) и Матьо Койн (Matthieu Coisne). Информацията се потвърждава и от търговския регистър на Република България, където е вписана „Акуо енерджи България“ ООД.
Akuo се представя за „френска”, но бенефициентите на компанията имат регистрация в „оншор-oфшорна“ юрисдикция – Великото Херцогство Люксембург. Поне такъв е случаят със собствеността на „Акуо енерджи България” ООД, която е част от Akuo Energy International Sàrl със седалище по адрес: 25B Boulevard Royal L-2449 Luxembourg (Lëtzebuerg) Holding. Защо обаче компанията „майка“ на българския клон на Akuo е регистрирана в Люксембург – не се знае. Напълно е уместно да се проверят подозренията за евентуално „замитане на следи“ от реалните собственици, чрез изграждане на сложна схема за собственост на дружеството в чужбина.
Очевидно е, че и рискът си заслужава от финансова гледна точка. Аkuо не е против да „стимулира“ своите „посредници“ с акции. В „Акуо енерджи България” ООД цели 10% дял държи официалният консултант по сделката Стефан Колен (Stéphane Colin). На сайта на Аkuo пише, че за офиса в София на Akuo Energy Bulgaria на ул. Славянска, 29А, отговаря същиятСтефан Колен. За него е известно, че заема поста изпълнителен директор на „Сага комодитис“ АД, която търгува с квоти за вредни емисии и се свързва със собствениците наТЕЦ „Видахим“ и ТЕЦ „Свищов“ (бивша „Свилоза“).
Според източниците предприемачът може да участва в сделката „в лично качество”, в полза на което говори делът му в „Акуо”.
Но Стефан Колен е свързан с още редица компании в България. Освен „Сага комодитис“ АД“ и „Акуо Енерджи България” ООД, в Търговския регистър той има отношение къмдружествата: „САГА УУД” ЕООД, „Сага интернешънъл” ООД и „Сага Глобал Финакорп” ООД, а също така „БЕНЕВЕСТЕ Инвестмънт” ООД и „Лили Фам” ООД.
Познати играчи
Собствеността на ТЕЦ „Видахим” и ТЕЦ „Свищов” пък се свързва с известни държавни и корпоративни играчи на пазара на електрическата енергия в България. Става дума за експрокуриста на „Видахим“ Борислав Лоринков и бившия топмениджър в Български енергиен холдинг (БЕХ) Георги Христозов. Официално двамата никъде не фигурират документално като собственици на ТЕЦ „Видахим“ и ТЕЦ „Свищов“, в които се смята, че са съдружници.
Георги Христозов е начело на българската енергетика по време на „червените“ кабинети „Станишев“ и „Орешарски“ (Снимка: novini.bg)
„Последният е заемал множество ръководни длъжности в държавната енергетика, като накрая беше председател на борда на директорите на БЕХ по време на правителството на Орешарски”, припомня през 2015 г. „Капитал”.
През април 2013 г., Биволъ и Offnews публикуваха съвместно разследване за съдбата на сигнал за злоупотреби и корупционни практики с участието на тогавашния шеф в държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ (част от БЕХ) Георги Христозов и енергийния консултант Стефан Гамизов.
Тогава стана ясно, че години по-рано министърът на икономиката и енергетиката в кабинета „Станишев“ Петър Димитров е лобирал за назначаването на Христозов начело на ТЕЦ „Марица изток 2“. Биволъ и Offnews писаха за конфликт на интереси с цел „уреждане“ на близките до БСП хора в енергийния сектор у нас:
„Само министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров е зает с решаването на задача с повишена трудност: „Как да назначи на поста „Изпълнителен директор на „ТЕЦ – Марица Изток 2” ЕАД правилният човек, след като той не отговаря на условията”? Историята мълчи по въпроса колко безсънни денонощия е прекарал министър Димитров в търсене на най-безболезнения изход от ситуацията. За сметка на това обаче документите, с които „Клуб – Журналисти срещу корупцията” разполага, са категорични: за разлика от философската максима, че важен е пътя до крайната цел, а не самата цел, министър Димитров е избрал най-радикалния вариант, известен у нас като…бос през просото“.
„Сага комидитис“ се свързва и с търговеца на електроенергия „Енерджи маркет“, чийто изпълнителен директор Христо Януцев участва и в нейното управление. Януцев е управител на регистрираната в Македония „БГМК инженеринг“, която има най-голям дял в „Амбрих“ (преди „Стимерг“). Последното дружество е акционер както в ТЕЦ „Видахим“, така и в търговеца на електричество. Друг акционер и мениджър в „Енерджи маркет“ е Илко Аков, който представлява единия от акционерите в ТЕЦ „Свищов“ – регистрираната в САЩ „Ай Ти констракшън“.
Георги Христозов с министъра на икономиката, енергетиката и туризма в кабинета „Борисов 1“ Трайчо Трайков (Снимка: Dir.bg)
По този начин, самият Стефан Колен, който формално държи 10% в „Акуо Енерджи България” ООД, напълно може да представлява интересите на Христозов и Лоринков. А това вече може да означава потенциално окрупняване на техния бизнес на пазара на електроенергията. Затова за сделката с EDF би било логично да има одобрение не само от страна на енергийния регулатор в лицето на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). „Зелена светлина“ е необходима и относно спазването на антимонополно законодателство, което е под надзор от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Информация за наличие на такива проверки засега липсва. Според източниците на „Биволъ”, правилата са заобиколени заради липсата на отговор от страна на регулаторните власти на България – КЕВР е в процес на разглеждане на сделката от април 2018 г. Очакваше се тя да се произнесе до края на октомври т.г., но продавачът и купувачът не са пожелали да изчакат.
С продажбата на ВЕЦ-овете се нарушава и т.нар. Закон „Пеевски” (Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици), според който собствениците на медии и енергийни дружества трябва да бъдат ясни на органите на властта в България. Така, според чл. 3 от Закона следва:
„На дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и на контролираните от тях лица се забранява пряко и / или косвено: т.26. учредяване или участие в лице, което извършва дейност по Закона за енергията от възобновяемите източници (ЗВЕИ)”.
12 млн. лв. по сделката са „висящи“
Изглежда, че един от проблемите при финализирането на тази сделка е свързан с недостиг на финансиране. „Сентрал хидроелектрик дьо Булгари“ подготвяше продажбата на активите си от есента на 2014 г. Сделката мина със закъснение от година и половина – две, тъй като би трябвало да приключи най-късно до края на януари 2017 г. До края на октомври 2018 г. се очакваше КЕВР да одобри сделката и финансирането чрез заем от българския клон на френската банка Société Générale – „Сосиете женерал Експресбанк”.
Според неофициална информация, Akuo не е дочакала положително за себе си решение на КЕВР.
Компанията все пак е платила около €10 млн., като още €6 млн. трябва да погаси постепенно. За тези 11 – 12 млн. лв. млн. компанията има банкова гаранция от чуждестранна банка. Коя банка се е оказала готова да гарантира за дружество с офшорен тип собственост засега не е установено.
Първоначалната идея – да се плати едва половината от сумата авансово, а другата половина със заем от „Сосиете женерал Експресбанк”.
Сумата изглежда подозрително ниска. Реалната цена на тези активи към днешната дата е поне €25 млн – €30 млн. – повече от оценъчната стойност от €21 млн., на каквато се е предполагало ВЕЦ-овете да бъдат продадени през 2014 г. През 2000 г. това дружество бе закупено от предприемача Христо Ковачки за едва $2 млн., след което го преотстъпва на EDF на значително по-висока цена. Сега тази печеливша и стратегически важна за енергийната сигурност на София инфраструктура ще стане собственост на „френски инвеститор” само на хартия. Тъй като Akuo Energy Bulgaria ще се упрявлява чрез дъщерната му фирма в Люксембург.
Според „Капитал” през 2014 г. за преговори са били поканени основно енергийни дружества с опит в този бизнес в България. Сред тях са били американската компания AES, която притежава вятърния парк „Св. Никола“ и ТЕЦ „АES Гълъбово“. А също така електроразпределителните предприятия (ЕРП) с чешка собственост у нас: „ЧЕЗ България” и „Енерго-про“. Както и редица конкуренти: търговецът на енергия „Мост енерджи“, собственикът на ВЕЦ „Своге“ (Каскада „Среден Искър“) и „Хелиос пауер“, която държи фотоволтаична централа за 17.8 мегавата.
Братът на Каюзак
Антоан Каюзак е лобирал за сделката с Akuo Energy като изпълнителен директор и съветник в борда на EDF Énergies Nouvelles
Процесът на продажбата е задвижен от известен френски корпоративен ръководител, чието име поставя съмнение за наличие на конфликт на интереси при тази сделка. Става дума за Антоан Каюзак (Antoine Cahuzac), който тогава е изпълнителният директор (CEO) на EDF Énergies Nouvelles.
Той е брат на уволнения и осъден френски министър на бюджета Жером Каюзак (Jérôme Cahuzac), заемал поста през 2012 – 2013 г. Каюзак беше известен като приближен на президента – социалист (2012 – 2017) Франсоа Оланд. Той беше уволнен заради корупционен скандал със съмнителни банкови сметки в Швейцария и други офшорни юрисдикции.
Според информация на „Биволъ” купувачът Akuo е с изключително сложна схема за собственост. Наравно със съмненията дали фирмата е съвестен стратегически инвеститор на пазара на електроенергия от нивото на EDF, това поражда съмнения за лобизъм в полза на Akuo от страна на мениджмънта Énergies Nouvelles в Париж.
„Напълно е вероятно Антоан Каюзак като дългогодишен приятел на основателя на Akuo Ерик Ското да се е борил за апетитна комисионна за пришпорванта на всички нива енергийна сделка в България“, казва един от източниците на Биволъ.
Според агенция Bloomberg, Антоан Каюзак е начело на EDF Énergies Nouvelles в периода януари 2012 – април 2018 г. Преди това е бил мениджър в дъщерните дружества на EDF, като за сделката с офшорната компания Akuo Energy International SARL е консултирал и новото ръководство в EDF Énergies Nouvelles.
В профила на Антоан Каюзак в социалната мрежа LinkedIn той все още е отбелязан като служител на EDF Energie Nouvelle. Повече информация за него в профила липсва, освен че е налице наличието сред „френдовете“ му на целия мениджърски борд на EDF.
Осъденият френски министър Жером Каюзак е „човек“ на експрезидента Франсоа Оланд (Снимка: Europe1)
Антоан Каюзак е дългогодишен началник в EDF. Същият заемаше поста старши вицепреиздент по възобновяемата енергия в Électricité de France в периода и след оставките на неговия брат, както и на покровителя му Франсоа Оланд – от март 2015 г. до 2018 г. От 2014 г. е и в борда на директорите на компанията EDF Trading Limited.
Между 2000 и 2011 г. Антоан Каюзак работи на ръководни длъжности в британската банка HSBC в Париж, като последният му пост е на най-високо ниво. Преди да се върне в EDF, той е председател на борда на директорите на HSBC Private Bank France, S.A.
Тогава някои френски медии наричаха Жером Каюзак „протеже на чуждестранна банка“, управлявана във Франция от брат му.
По образование Антоан Каюзак е възпитаник на престижните френски ВУЗ-ове EcolePolytechnique и Ecole de la météorologie nationale. През 1982 г. е първата му работа в EDF, след което прави мениджърска кариера и в редица други международни компании. Според информацията на „Биволъ”, от май 2018 г. той продължава да е „двигател на сделката” с активите на EDF в България. Но вече в качеството си на съветник на новия изпълнителен директор на EDF Énergies Nouvelles. Назначен е на поста с единствената цел – да довърши сделката за продажбата на бизнеса на EDF у нас и в други страни, откъдето французите постепенно се изтеглят.
Жером Каюзак е напуснал поста си на министър след корупционен скандал (снимка: Le Parisien)
Брат му, френският министър на бюджета Жером Каюзак, през пролетта на 2013 г. се прочу по цял свят, след като името му бе споменато в публикациите по проекта за журналистически разследвания #Offshoreleaks („Офшорлийкс”). Тогава редица разследващи медии разкриха инвестиции на Кайманските острови от приближен на президента на Френска Република.
По време на скандала, тогавашният френски държавен глава бе притиснат от общественото мнение. Франсоа Оланд публично се ангажира с курс от ”офшора” към спасителния бряг на прозрачността и публичността, писа по темата Биволъ през 2013 г.
Същевременно сделката е стартирала на ниво подготовка по времето на социалистически правителства в Париж и в София. В същия период, по времето на енергийния министър в кабинета „Орешарски” Драгомир Стойнев, ВЕЦ „Пасарел“ и ВЕЦ „Кокаляне“ получиха и 7 млн. лв. държавни субсидии заради заплашващи язовирите наводнения. Това според запознати само увеличава реалната стойност на ВЕЦ-овете, които към края на 2018 г. вече струват поне 1,5 – 2 пъти повече от офертата на Akuo.
Бизнесът на Société Générale и EVN с Akuo
„Биволъ“ се сдоби и с друга информация, която поражда съмнения в законността на енергийната сделка. Оказва се, че през април 2018 г. е подписан предварителен финансов договор за електроенергия („Биволь“ разполага с част от него), според който австрийското ЕРП у нас, EVN Bulgaria, ще изкупува от Akuo Energy Bulgaria електроенергията на занижени цени. Договорът е в нарушение на Закона за енергетиката (ЗЕ) на Република България.
Една от основните цели на този договор е да се получи одобрение от „Сосиете женерал Експресбанк“ за заем от около €6 млн., с който да се покрие недостигащата сума по сделката. Френските Société Générale и EDF пък също са многогодишни партньори – банката финансира с многомилионни кредити бизнеса на енергийния гигант по цял свят.
Сделката е от времето, когато Франсоа Оланд и Пламен Орешарски, съюзници по Партията на европейските социалисти (ПЕС), са в съвета на ЕС
Сделката е от времето, когато Франсоа Оланд и Пламен Орешарски, съюзници по Партията на европейските социалисти (ПЕС), са в съвета на ЕС.
Според източници на „Биволъ“, финансовата институция е била потърсена от топмениджмънта на EDF Énergies Nouvelles, като по този начин само се потвърждава наличието на лоби в централата на EDF в Париж. И, както личи, то наистина се оказва в полза на уж „френската“ компания Akuo Energy.
За такъв „лобист“ най-вече се спряга самият дългогодишен шеф в EDF Energie Nouvelles Антоан Каюзак, който все още е в ръководството на компанията, която управляваше в продължение на 6 години.
Според правилата на Европейска централна банка (ЕЦБ) и Българска народна банка (БНБ), в качеството си на потенциален кредитор „Сосиете женерал Експресбанк“ е трябвало да проведе щателна проверка на Akuo като потенциален купувач, който е в нарушение на българското законодателство и специално Закона „Пеевски“ за офшорните дружества. Не е ясно и дали Société Générale не е „размислила“ за кредитиране на сделката в България, тъй като самата тя се изтегля от страната, продавайки „Сосиете женерал Експресбанк“ на унгарската OTP Group, собственик на „Банка ДСК“ у нас.
Много е вероятно рисковата сделка да е направила впечатление и в централата на Société Générale в Париж. А и налице беше риск от отказ от страна на КЕВР, която можеше и да не одобри купувача, каквото право има основният регулатор в сектора. При всяко положение, в противния случай купувачите Akuo Energy Bulgaria (90%) и свързания със „Сага комодитис“ Стефан Колен (10%)* надали биха сменили банката – кредитор в последния момент.
Към момента е ясно, че съвпаденията в добре смазаната и тайнствена енергийна сделка по оста Париж – София, дирижирана от кабинетите в EDF Énergies Nouvelles, са твърде многобройни за да са абсолютно случайни. Разследването на Биволъ по случая продължава.
*Обновена на 29 октомври 2018: В редакцията се получи опровержение от „Сага комодитис“, в което се твърди, че дружеството няма участие в сделката. Участие с 10% има свързаният със Сага комодитис Стефан Колен. Статията е коригирана, за да отрази този детайл. Опровержението на Сага комодитис можете да прочетете в рубриката „Право на отговор“ тук.
Текст: Николай Марченко
Редактор: Атанас Чобанов
Източник: БиволЪ