Антиевропейският курс на правителството в Букурещ причини „катастрофа на демокрацията“ в страната. И сега по най-бързия начин мястото на катастрофата трябва да бъде почистено, посочва Роберт Шварц в коментар за Дойче веле.
Румънският президент Клаус Йоханис е прав да вижда в действията на сегашното социаллиберално правителство „катастрофа за демокрацията“ в страната. Той обяви това веднага след публикуването на опустошителния доклад на ЕС за напредъка на Румъния. Европейската комисия и Европейският парламент вдигнаха на румънското правителство червен картон заради непрекъснатите атаки срещу независимостта на съдебната система.
За румънските тъй наречени социалдемократи (СДП) и техния псевдолиберален младши партньор от Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ) докладът е звучен шамар. А за консервативно-либералния президент Йоханис той е отлична възможност да разбере, че има пълната подкрепа на ЕС, за да се справи с последствията от тази катастрофа. Освен това президентът получи и последното доказателство за това, че направи огромна грешка да назначи Виорика Дънчила за министър-председател по настояване на осъдения в миналото лидер на социалдемократите Ливиу Драгня.
Придворните на бившия самодържец
Малко предистория: дори преди изборната победа на социалдемократите в края на 2016 г. беше ясно, че Драгня не може да оглави правителството, тъй като имаше условна присъда за манипулиране на изборни резултати. Затова той спешно се нуждаеше от лоялен заместник. Първата му номинация в лицето на негова предана съпартийка беше отхвърлена от президента Йоханис поради съображения за националната сигурност. След това за по половин година управляваха други двама министър-председатели, които бяха одобрени от президента Йоханис, но които много бързо загубиха подкрепата на Драгня, след като отказа да играят по свирката му, когато той беше решил да преструктуриране съдебната система, да сложи край на борбата с корупцията и да изпразни от съдържание върховенството на закона.
Виорика Дънчила беше четвъртият избор на Драгня и тя имаше нелоши шансове да се окаже идеалната правителствена ръководителка, която ще осъществи плановете на господаря си. И тя направи всичко възможно, за да предпази от съдебно преследване него и други депутати от управляващата коалиция, които са уличени в корупция. Но малко преди те да успеят, ЕС им дръпна поводите.
Но Драгня е решен да отвърне на удара, използвайки старата комунистическа, националпопулистка реторика от времето на Чаушеску: един враждебно настроен към Румъния Запад се меси във вътрешните работи на страната и систематично я напада, воден за носа от големите страни в ЕС и от интересите на съмнителни международни кръгове, в т.ч. Джордж Сорос. Който критикува Драгня и неговите последователи напада и страната. Защото те, корумпираните или заподозрените в корупция политици, са държавата!
Все по-далеч от Европа
Разчитащо не все още комфортното си мнозинство в парламента, румънското правителство унищожава крехкия скелет на румънската демокрация със своята националистическо-популистка и антиевропейска реторика и с агресивните си атаки срещу съдебната система и свободата на медиите. Журналисти, опозиционни политици, и най-вече храброто гражданско общество предупреждават за опасността в Румъния. ЕС, който е твърде зает със себе си, с Полша и с Унгария, разбра твърде късно: Румъния вече е в ръцете на клептокрацията, която все повече отдалечава страната от ЕС. По ирония на съдбата това е държавата, която през първата половина на 2019 ще бъде ротационен председател на ЕС.
Защитните клаузи, които някога бяха включени в договора за присъединяването на Румъния, очевидно вече не действат като заплаха: преструктурирането на държавата отдавна е започнало. Президентът Йоханис и ЕС не успяха навреме да почистят „мястото на катастрофата“. И сега те нямат друг избор, освен да премахнат причинените от нея щети – в тясно сътрудничество с всички проевропейски сили в страната.
Ясните думи трябва незабавно да бъдат превърнати в дела. Но все още няма изгледи това да се случва. Съществува реална опасност в Румъния тази катастрофа да се превърне в бедствие с опустошителни, дългосрочни последици за страната.