Здравната система е във фокуса на тазгодишния алтернативен бюджет на Института за пазарна икономика поради наложителните реални промени и липса на резултати. Спрямо средното ниво за ЕС България е втора по разходи за здравеопазване спрямо БВП.
Въз основа на тези данни от ИПИ изтъкват, че системата не е недофинансирана.
„Проблемът не е в това, че парите са малко, а че не се харчат правилно„, коментира Калоян Стайков.
Той подчерта липсата на информация за реалната стойност на здравните услуги, разходите на болниците, лекарствения пазар и пазара на медицински изделия.
Реформите приличат на диагностициране на заболяване при пациент, обясни
Стайков, затова според него те трябва да започнат от адекватно проучване.
Институтът предлага пациентът да бъде поставен в центъра на здравната система, да има избор при здравното осигуряване и услугите, а в този смисъл е необходима конкуренция на всички нива. За да се осигури работещ модел, се налага въвеждането на информационна система. Ролята на държава трябва да се ограничи единствено до създаването на рамка за конкуренцията, смятат икономистите. Предложенията се основават на добрите практики по света.
Това, което прави впечатление в бюджета за 2019 година, е прекомерният оптимизъм, критикуват от ИПИ. Последните месеци все повече се заговори за забавяне на европейската и българската икономика през следващата година. Тези очаквания имат МВФ и ЕК.
На фона на този консенсус българското правителство очаква ускоряване на растежа и повишаване на инфлацията. В резултат на това е заложен сериозен номинален БВП, а на негова база се залагат доста високи бюджетни приходи, за да се обезпечи и сериозният ръст на разходите.
Това поставя сериозни рискове пред изпълнението на бюджета следващата година, като се вземе предвид заложения дефицит, коментира Десислава Николова от ИПИ. От 2016 досега бюджетът е в излишък, подчерта тя. За догодина заложената цел е 0,5 дефицит.
Постоянно се говори за фискална консолидация, което е свиване на дефицита посредством намаляване на разходите, увеличаване на приходите или и двете заедно, обясни Николова.
Бюджетът е процикличен и представлява бюджетна експанзия при икономика над потенциала. „Залагането на дефицит при близо 4% ръст на икономиката е неоправдано решение„, посочи още тя.
При неблагоприятен обрат излишъкът ще бъде буфер срещу прекомерен дефицит, прогнозират от ИПИ. Напомпването на публичните разходи с близо 10 млрд. лв. само за две години е опасно и се разминава с реалностите на макроикономическата рамка, подчертаха икономистите.
От ИПИ предлагат алтернатива на държавния бюджет, която включва обръщане на негативните тенденции в данъчната политика и премахване на някои данъци като облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии. Премахване на дискреционните приходни мерки в бюджета по отношение на МРЗ, МОД и увеличението в администрацията, също и облекчения в подоходното облагане са акценти в алтернативния бюджет.
В него попадат и мерки за запазване на покачването на заплатите в публичния сектор, реални осигурителни промени, които да премахнат монопола на здравната каса и свиване на преразпределението на бюджета с мерки за финансова децентрализация. От ИПИ планират излишък, който да направи бюджета антицикличен.
Около милион души работят в обществения сектор през 2000 година, а до 2008 тенденцията е нарастване на заетите в публичния сектор, разкритикува Петър Ганев липса на административна реформа.
„Докато образованието е сектор, който трябва да разглеждаме като инвестиция, там увеличението следва средносрочна логика„, коментира Ганев. „Все пак там има някаква реформа и оправдани разходи„, отбеляза Ганев.
Прогнозираните ефекти от алтернативния бюджет на ИПИ са реален бюджетен излишък, който не е скрит в капиталовите разходи, повече пари за отделните региони, както и по-добре платена, но развита администрация.
Повече разполагаем доход на населението и по-голям избор в осигурителните системи, който според ИПИ е основен структурен проблем, са ключови в предложенията.
Бюджетното салдо в държавния бюджет е от -600 млн. лв., а ИПИ залагат положително салдо от 923 млн. лв.