В общественото съзнание – да се убие журналист, лекар или полицай е заседнала идеята за физическото убийство. Но убийствата на социално значимите професии рядко са физически.
Убийствата на журналисти са социални, те са зануляване – като невъзможност за работа, като финансови наказания и като договори при действащи журналисти с ограничителни конфиденциални клаузи.
Такъв е случаят с нашия колега Мартин Карбовски. Той не е в ареста, но всъщност е арестуван. Ръцете му са извити.
Преди много години той е подписал един договор, който е безумие по всякакви юридически стандарти. Защо го е подписал – само той може да обясни. Но и не може да обясни – защото в договорите има клаузи за конфиденциалност.
Тези дни обаче се разбра какво има в договора на Карбовски с продуцентите от Нова телевизия – огромна неустойка, ако не е съгласен с политиката на медията.
Не може даже да напусне!
Един такъв или няколко такива договора, са тежката верига на врата на журналистите, за която никой не знае. Тя започва да дрънчи, само ако журналистът иска да спре да работи или откаже поръчка.
Приблизително такъв е случаят на Карбовски – той просто къса договора си, ядосан е от това, което го карат да прави в телевизията и не мисли какво ще се случи после. А после следват жестоки неустойки.
Причината за едностранното прекратяване на договора от страна на Карбовски е пълзящата , а на момента и агресивната цензура, но той не може да говори за това, отново поради клаузи в договора и заради юридическия, финансов и човешки тормоз, който следва от тях.
Последните пет години Карбовски е със запорирано имущество и банкови сметки.
Съществува от подаяния и вероятно от хонорари, взети на ръка.
Този месец съдът постанови оглед на негов имот и следва продажба на търг. Тормозът над Карбовски е изключителен, но информацията за казуса за него е сведена до нула – заради още конфиденциални клаузи по договора.
Нашата информация е, че за три едностранно прекратени договора на Мартин Карбовски с продуценти от Нова телевизия на обща стойност 300 (триста) евро, искът срещу него е на стойност по-голям от 600 000 (шестотин хиляди) евро. На предпоследна инстанция съдът е намалил тази сума на 105 000 (сто и пет хиляди) евро.
Реално нашият колега днес трябва да откупи свободата си като физическо лице и да плати за нежеланието си да се съобрази с порядките на журналистическата работа в Нова тв.
Обърнете внимание на неустойките по трите договора. Те са в десетки хиляди пъти по-големи от заплащането на нашия колега.
Съдът у нас обаче не се съобразява с идеята за прекомерност и нищожност на тези неустойки, които противоречат на всяка логика и на добрите практики. Какво означава всъщност това?
Че, ако едно физическо лице работи за кажи речи средната работна заплата в България, и реши да прекрати дейността си поради несъгласие с ръководния мениджмънт на телевизията – следва да изплаща непосилни неустойки и получава юридически недопустими санкции.
Това води до омагьосан кръг, в който журналистите се оказват принуждавани да се съобразяват с политики на работа, които не одобряват, в противен случай следват – непосилните последствия от подобни договори.
Казсуът с Мартин Карбовски е образец на големия проблем на професията у нас.
Проблемът за невъзможната журналистика в България, който става все по-голям и ще се уголемява още, докато подобни случаи остават неглижирани и в информационно затъмнение.
И докато журналистите са роби на работодателите, стават тяхна собственост, говорят и пишат, каквото им се диктува и нямат свободата дори да напуснат работа, защото ще ги съсекат с гилотината.
Иначе у нас има свобода на словото.
На думи.
На практика сме на 111-то място в света.
Източник: informiran.net