За последните пет години студентите са намалели с 15%. 13 професионални направления има, в които намалението е 30%. С близо 20 000 са намалели студентите в икономически специалности за последните две години. Това сочат данните от Рейтинговата система на висшите училища в България за 2018 г. , представени от министъра на образованието Красимир Вълчев.
13% от българските студенти учат в частни университети. Чужденците за последните пет години се увеличават, като най-много от тях са студенти по медицина.
Студентите по медицина нарастват от 6000 на 10 000. Според резултатите това е четвъртото най-масово направление в България.
С около 45% нараства броят на студентите по стоматология.
Заедно с медицината, информатиката и компютърните науки са сред специалностите, в които студентите също се увеличават.
Министърът обяви, че по традиция Софийският университет „Св. Климент Охридски“ седи начело в рейтинговата система на МОН.
Наблюденията на рейтинговата система до момента са, че броят на студентите намалява, реализацията се подобрява, а научната дейност се увеличава. В същото време обаче страната ни не може да предостави необходимата материална база за развитие дейността на учените.
Рейтинговата система показва, че половината от студентите се реализират по специалности, които не изискват висшето им образование, паралелно с това се отчита, че доходите на завършилите висше образование нарастват – средно 867 лева на над 1100 лева през тази година.
Студентите по туризъм не се реализират в сфери, изискващи висше образование, а учащите социология и социални грижи са достигнали минимум, който не е желателно да се преминава.
За да не се получи свръхнаситеност в определени специалности, тенденциите трябва да бъдат канализирани, според МОН. Безработицата за младите висшисти чрез 2018 година е 2,4%, а през 2013 е била над 4%.
Анализът откроява подобрен интерес към педагогически специалности, който обаче не може да компенсира липсата на кадри от последните години.
Металургия, фармация, компютърни науки, математика, електротехника, проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми са сред професионалните направления, чиито кадри получават най-високо заплащане в страната.
Направлението по проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми е с най-висока добавена стойност, като в класацията по среден успех от първи курс в тази специалност са регистрирани едни от най-ниските оценки. След завършване обаче младите висшисти стават част от елита с високото си заплащане, обясни Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“.
Съпоставката между университетите показва, че в специалността икономика на първо място се нарежда Американския университет, на второ е Софийски университет, а третото място заема УНСС.
Когато преподаването по икономика не е част от традиционните специалности, се наблюдава по-ниска реализируемост и е важно не какво учим, а къде учим.
Има обаче и специалности, за които няма особено значение в кой университет у нас са завършени. Такава е например специалността медицина.
Студентите от всички медицински университети у нас са със среден успех от дипломата над 5.50. Затова Стойчев определи висшите училища като „близнаци“.
Може да се очаква продължителен недостиг на студенти в специалностите с по-високо възнаграждение, затова и апелът на Вълчев към учениците е да инвестират по обучение в математика и природни науки.
Министър Красимир Вълчев съобщи, че според рейтинговата система от МОН отчитат видимо увеличение на научната продукция на висшите училища, както като обем и качество, така и на въздействие.
Индексът на цитируемост на българските университети се е увеличил двойно за последните четири години.
В момента МОН прави изследване дали при избора на студентите на университет е взета предвид рейтинговата система. Данните ще са готови през февруари 2019 година.