Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди проектозакона на Закона за социалните услуги.
От съвета стана ясно, че законопроектът се подкрепя от четири организации, една организация не го подкрепя и две се въздържат, обясни социалният министър Бисер Петков, който води днешния НСТС.
Той поясни, че законопроектът за социалните услуги предвижда улеснен достъп на хората до социални услуги, подобрено качество на социалните услуги, гъвкавост и ефективност, насърчаване на публичното и частното партньорство в подкрепа на социалните услуги, разграничаване функциите, контрола и мониторинга на социалните услуги.
От Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) са на мнение, че в проектозакона не се вижда онази реформа, която биха искали да видят. В него множество важни въпроси са делегирани към подзаконови актове, които работодателите не знаят как ще се приложат.
„Няма как да се прецени дали подзаконовите актове ще се направят удачно или не“, скочиха работодателите. Според тях липсва точно обоснована конкретика как ще приложи бюджетът на социалните услуги.
От АИКБ се въздържат от подкрепата на проектозакона за социалните услуги.
Експертите от Българската стопанска камара (БСК) заявиха, че в законопроекта за социалните услуги правят впечатление прекалено дългите формулировки, които не допринасят достатъчно добре за неговото разбиране. Отделно има несъответствие с подзаконовите нормативни актове. От БСК не виждат като реализация подзаконовите нормативни актове.
От Стопанската камара са на мнение, че има доста иновация в терминологията и ползване на термини, които са неразбираеми в българския език. Според тях няма ясна индикацията в проектозакона за оперативно предоставяне на социалните услуги и не разбират как точно ще бъде осъществена предлаганата реформа.
Димитър Бранков, зам.-председател на БСК, е на мнение, че законът за социалните услуги трябва да бъде уреден на по-късен етап чрез национална карта. Той посочи, че от Стопанската камара не са съгласни с разсрочването на законопроекта за социалните услуги до 2035 г. От БСК искат да знаят и кои са потребителите на социалните услуги, кои категории обхваща и какъв ще бъде пакетът на социалните услуги.
От БСК не подкрепят проектозакона за социалните услуги.
Ася Гонева от КНСБ заяви, че синдикалната организация подкрепя законопроекта за социалните услуги. Тя припомни, че по проектозакона се работи две години и той е възникнал не поради желанието и протеста на майките на деца с увреждания, а той е една планомерна работа на всички екипи.
Гонева е на мнение, че Законът за личната помощ е сериозно препятствие за модернизацията на законодателството в страната. По думите й в началото на януари 2019 г. сблъсъкът между трите социални законопроекта ще създадат доста сериозен проблем на институциите.
Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ се въздържа от подкрепа на законопроекта, защото според синдикатите проектозаконът за социалните услуги не е услуга.
Представителите на Българската търговско-промишлена палата посочиха, че подкрепят законопроекта с някой бележки, сред които предложението за създаването на нови държавни органи, възлагане на функции на общинската администрация, предоставяне на свидетелство за съдимост на юридически лица с нестопанска цел.
От КРИБ подкрепят законопроекта за социалните услуги и счита, че има необходимост от такъв закон. Според тях това е една положителна стъпка и опит за кодифициране на материята, свързана със социалните дейности.
Работодателите подкрепиха опитите да се направи нова агенция в рамките на сегашната административна структура. От КРИБ обаче не подкрепят качеството на самата законодателна техника при подхода на изработване и предвиждане на детайлна уредба с множество подзаконови нормативни актове.
От Съюза на стопанската инициатива (ССИ) подкрепят закона за проектозакона за социалните услуги, защото той е крачка напред в предоставянето на социалните услуги на хората с увреждания. Подкрепя се повишаване ролята на общините в подкрепата за социалните услуги, сключване на частни партньорства в подкрепа на социалните услуги и въвеждането на стандарти за качеството.
От ССИ приемат аргументите на БТПП и на останалите организации, че подзаконовите нормативни текстове могат да бъде прецизирани от народните представители.
НСТС започна с 40-минутно закъснение и се председателстваше от социалния министър Бисер Петков, заради отсъствието на Валери Симеонов.