Репортер по темата: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС
Иван Симеонов е абитуриент от единственото у нас училище по каменообработване във врачанското село Кунино.
Преди дни той спечели „Бронзова хлопка“ – награда, която се дава на победителя в младежката секция на майсторската надпревара по каменоделство, организирана в рамките на международния панаир на традиционните занаяти, чийто домакин бе етнографският комплекс „Етъра“ край Габрово.
Иван е трето поколение каменоделец,
след баща си и дядо си. От дете гледа мъжете в рода му да обработват камък, а когато неговите ръце станали достатъчно силни, за да държат длетото, започнал и той. С времето ставал по-уверен, а когато трябвало да избира гимназия, не мислил, просто се записал. Откакто е в училището по каменообработване са и първите му по-сериозни работи с камъка.
„Камъкът е студен само в началото.
Започнеш ли да му придаваш форма, от него се усеща енергия, долавяш, че има характер, казва Иван. То е нещо, което не мога да разкажа, трябва да се усети. Тази трансформация, усетищането, че камъкът заживява, го прави специален“.
За участие в майсторската надпревара на „Етъра“ заминал с още две момчета от неговото училище – Денис Христов и Павел Гетов от XI клас. И тримата били много добри, затова битката за първото място била мъжка. Иван признава, че вложил голямо старание и не крие, че не било лесно.
Тримата трябвало да направят украсата от фронтона на Хаджиколювата мааза, построена през 1865 година в Севлиево от Колю Фичето.
Работили два дни и половина
от сутрин до вечер. В малкото възможно време гледал да наблюдава как работят останалите, но най-интересно му било да гледа големите каменоделци, тези от майсторската надпревара.
$Нали сте чували приказката, че занаят или се купува, или се краде. А от майсторите има какво да се открадне, казва Иван. „Харесва ми да наблюдавам сериозните им лица, да чувам звука, който издава камъка, когато започнат да го променят. Това са усещания, които ме правят завършен, защото един камък в даден момент може да се превърне в моята вселена“.
Иван е автор на вече доста творби, но няма любима. Защото във всяка е искал да покаже себе си.
Харесва чешмите,
които баща му е съградил. Броят им не знае, казва, че били много. Може би един ден и той ще вдигне своя чешма, защото е чувал, че ако човек иска да направи добро, трябва да построи чешма край път.
Иван иска да учи в Художествената академия, а след като завърши да се прибере във Враца, откъдето е родом, и да се занимава с каменоделство. За път извън България не иска да чуе. „Аз живея в града на Ботев. Тук всичко е ми е родно – и балкана, и врачанския камък, за който казват, че е най-добрия за ваене. Бих пътувал, разбира се, но не искам да работя в чужбина. Аз съм като камъка – тежа си на мястото“.
