Веселин Стаменов няма нужда от представяне. За последните три години той е един от най-търсените и най-продавани български автори. Въпреки системата. Книгите му са забранени със неписан закон в книгоразпространителната мрежа, а вериги книжарници като ХЕЛИКОН, дори с решение на борда на директорите си, го уведомяват, че ги е страх да продават книгите му. Защо? Отговорът се крие зад кориците на творбите му, които се търсят и могат да бъдат купени само чрез личната му фейсбук страница, водещите сайтове за онлайн търговия и вериги книжарници ОРИНДЖ.
Топ Преса реши да покани на разговор писателя Стаменов, за да коментира реалната обстановка в страната, света… И ще ни спаси ли словото от масовата психоза?
– Господин Стаменов, в това лудо и интересно време, в което ни постави 2020 година, какво е състоянието на съвременния български литературен свят?
– Понеже съм в настроение, ще ви попитам риторично – ами, има ли го изобщо този свят? Щото аз не го виждам. Има смели, можещи, пишещи хора, които не спират да се борят за своето слово, за своето съществуване и нека не ви звучи нескромно, но аз се смятам за един от тях. 2020 година и цялата тази лудост около „Пандемията COVID – 19“ разруши до основи книжния бизнес в България. А колкото до света на писателите, той отдавна съществува само в съзнанието на всеки един от нас – дейците на словото – виртуално. Реално от години той е опустошен от политика, некадърност и луда графомания… Някои хора просто си слагат титлата „писател“, след като изредят дипломите си, а реално не са реализирали една успешна книга.
– И защо го правят? Защо се случва този абсурд, нали в най-трудните години в развитието на човечеството словото е това, което го е спасило? Дори в Библията го пише.
– Знаете ли, живеем във века на силно развитите технологии. Социални мрежи, интернет, бърз достъп до всякаква информация и разбира се и дезинформация… В този свят силата вече не е на медиите, защото концепцията на фейсбук, например, е всеки човек да има своя платформа, своя медия или както му викаме – профил. Сега силата е в „лидерите на мнение“, оформи се такова течение. Хора, които имат дар слово или умения да привличат публика и да налагат мнението си над тях по една обществена, светска, спортна или политическа тема. Много хора затова инвестират в себе си. Сега просто ти трябва една титла, в нашия случай „писател“, за да можеш да се реализираш като „лидер на мнение“ и това да ти прави пари. Примери много. Вземете един Христо Стоянов. Той отдавна не пише и не издава книги, просто плюе в една медия по хора, президент, министър или който и да е… който му се спусне и печели от това. Един Андрей Слабаков, човекът цял живот е представян като „режисьор“, но в живота си има един единствен филм – „Вагнер“, при това без никакъв успех. Но с години беше толериран от медиите заради острия му език по определени теми – той умее да превръща в обществена кауза личните интереси на този, които си плащат добре. Дали го е правил? Не знам. Но ми е странно как се издържа толкова години преди да стане евродепутат. Ето ви пример за пороците на системата. Иначе казано – ето ви пример защо словото ни е осрано…
– Ако ви разбирам правилно, в България има контролирана свобода на словото, наложена от „лидери на мнение“ на заплата при силните на деня?
– Добре го оформихте. В България има слободия на словото. Влезте в социалните мрежи и четете. Всеки псува наред. Дори кълне. Скоро почина един депутат от управляващите, ами до там стигна изродщината ни като общество, че се виха дълги радостни речи и доволство, че „един от тях е умрял“. Покойните ни класици Хайтов, Каравелов, Захари Стоянов… се превъртат в гробовете си. Липсата на талант и манията да си такъв, какъвто никога не можеш да бъдеш, създават езика на омразата. Днес той управлява. На практика, светът на словото ни е във война. Безпощадна война. Оръжието е клавиатурата, а бойното поле – медиите, социалните мрежи… А такива, като моята скромна персона, които просто искат да бъдат свидетели на времето си и да работят обективно, са ненужни там. В този свят. До онзи ден съжалявах за това, но сега съм благодарен на Бог, че наистина ме „изряза“ от тази пишеща лудост.
Стаменов е един от най – продаваните писатели на България!
– В какъв смисъл?
– Създадох свой собствен свят. Нека не ви звучи сякаш съм в кататонен ступор, просто използвам само добрата страна на системата. Направих си един оазис в социалните мрежи с моето име и намерих над 22 000 човека, които мислят като мен. До тук. Оказа се, че нищо повече не ми трябва. Говоря за фейсбук страницата ми ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ – ПИСАТЕЛ. И понеже водим този разговор в заразно време, ще го кажа така – силно съм обнадежден, че този мой уникален модел ще зарази и повече свестни хора в гилдията на словото. Ще дойде времето, когато всеки истински писател или издател, а може и двете в едно, ще прикани своите читатели и приятели в своя интернет хабитат или в социалните мрежи и порочната система, която настоява да убива истинското свободно слово заради автоцензурата и страха си, ще погине. Безвъзвратно. Аз лично вярвам в това.
– Визирате разпространителите на книги. С тях водите битка от години.
– Да. Но не водя лична битка с тях. С тяхната алчност водя. Нека обществото и управлението да знаят, че българската литература, българският автор и издател са смазани от машината на разпространението. Иска им се от 50 до 70 процента от бизнеса на издателя на практика във вид на „търговска отстъпка“. Българският читател трябва да знае, че плаща 20 лева за една книга и по този начин не помага на българския автор или издател, а пълни гушата на търговеца, който дори е платил тази книга на доставчика си. Това е болезнената, мръсна реалност в България. Издателите буквално са рекетирани от разпространителите и не смогват да плащат хонорарите си към авторите. Ето поредния пример за система, която убива.
– На практика, хем авторите страдат, хем те издържат системата….?
– Вие го казахте. Добре се ориентирате. Не мислете, че си придавам излишна тежест. Не съм аз човекът, който е „светецът“ в тази демонски свят, приемете, че просто съм борецът, който ще се бори с тези паразити, за които ви разказах по-горе. Просто не мога да си представя, че няколко пенсионера, приватизирали няколко бивши държавни печатници и полиграфически предприятия съсипват българската Просвета. За това държа да кажа, че това което направих аз е достъпно за всички. Игнорирайте монополистите. Не се ограничавайте. Свободата е всичко! Ние я имаме.