Кампанията „Достъпна България“ започна на 3 декември 2017 г. Основните й цели бяха насочени към премахване на бариерите пред хората с увреждания и подобряване на достъпа им до институциите.
Две са основните направления в кампанията – да показва добрите примери за достъпна среда и да популяризира проблемите на хората с увреждания, както и да оценява обекти от цялата страна.
Оперативно оценките се извършват от април, а до края на септември са проверени 538 обекта, от които 60 са напълно достъпни, отчетоха от Комисията.
Изпълнителният директор на Институт за модерна политика и член на Комисията за защита от дискриминация Петър Кичашки обясни, че за останалите 478 обекта е започнато производство. По Закона за защита от дискриминация КЗД има това право при постъпване на констативен протокол от регионален представител за извършена проверка на даден обект.
Той представи данните от доклада на Комисията. По тип обект най-много от образуваните преписки са срещу банки и застрахователни дружества, както и срещу държавни и общински институции. По-малък е броят на преписките срещу обекти на мобилни оператори и търговски обекти като аптеки и пощенски станции.
Преценката за типа обекти, които да бъдат проверявани от КЗД, се извършва от специална работна група с председател Златина Дукова. Проверките се извършват поетапно и засягат основно по-големи съоръжения. Комисията не разполага със специален бюджет за кампанията, заяви Кичашки.
Петър Кичашки подчерта, че кампанията е безсрочна и от Комисията ще продължат с дейността си. Той обясни, че изграждането на достъпна среда в цялата страна изведнъж е непосилна задача. „Това е задача, която изисква усилия на разнородни институции, обществени актьори, неправителствени организации, медии“, допълни той.
България има системен проблем с достъпната среда. Нашите проверки показват, че съотношението недостъпни към достъпни обекти е поне 8:1, т.е. преобладаващо огромна част от българската обществена среда остава недостъпна за хората с увреждания„, посочи Кичашки.
Дейността на Комисията е опосредствана и от законодателната инициатива на другите органи. „Единственото, което на нас ни липсва, за да се случват бързо нещата, е може би това, че нямаме право на законодателна инициатива, защото Комисията като орган, ако имаше право на законодателна инициатива, тогава процесът по промяна на законите, които ние сме констатирали, че не отговарят на антидискриминационното законодателство, щеше да бъде по-лесен и по-пряк“, коментира Златина Дукова.
От КЗД настояват за активно партньорство с всички институции и граждански организации, за да има видими резултати. Според Петър Кичашки проблемът не е на КЗД, а е общонационален.
Кампанията „Достъпна България“ беше подкрепена от председателя на парламента Цвета Караянчева, президента Румен Радев, общественици и изявени личности.