Елена Чопакова среща с един малък, един среден, един едър животновъд и един овчар-полиглот – всичките от Шарково – чумавото странджанско село, което като че ли забравихме. Шарково попада в карантинната зона от 3 километра около огнищата на чума и това налага евтаназирането на всички овце и кози в селото, за да се избегне епидемия. Властите са категорични, стопаните също – само че в коренно различните си тези. Бързи или прибързани бяха действията на държавата в последното село до граничната бразда с Турция е въпрос, който още буни духовете в Шарково.
„Лицата на днешните ни герои вероятно са ви познати от новините, но са вече отдавна забравени, защото така работи телевизията – на бързи обороти, които изхвърлят днешните герои вън от информационния поток, веднага щом камерата изгасне. Но раните на хората в Шарково съвсем не са загаснали. Мъката им също не е слегнала, въпреки че пръстта над евтаназираните им животни сляга с всеки изминал ден.
И плевниците и църквата в Шарково са празни, а главите на хората там – пълни с въпроси, гняв, огорчение и безпътица. Държавата призна вината си, че не е обяснила достатъчно добре на хората своите действия, но за прошка от страна на стопаните дума не може да става”, коментира Елена Чопакова.