Депутатите събраха кворум от първия път, за да борят домашния тормоз. Законодателната дейност започна с промените в НК. С проекта се допълват квалифицираните състави на убийството и телесните повреди с цел инкриминиране на всички форми на домашно насилие, които ескалират до посегателство срещу живота или здравето на лицата.
Министърът на правосъдието допълни, че подкрепя промените в Наказателния кодекс, тъй като те са насочени към по-ефективна превенция и противодействие на различните форми на насилие.
„Не трябва да сме зрители на домашното насилие“, обясни в хода на дискусиите Цвета Караянчева.
Дошло е времето за реални действия, по мнението й. Според парламентарния шеф домашното насилие удря по достойнството на хората.
„Всяка жена има право да влезе във връзка и да излезе от нея, когато сама реши“, категорична е Караянчева.
Законът защитава достойнството на хомо сапиенс, заяви Вежди Рашидов по време на дебатите.
Има насилие там, където има деградация на ценности, обясни пък герберът Тома Биков.
Държавата не може да създава щастие, щастието е личен въпрос както любовта, както вярата, както надеждата, изтъкна депутатът.
Червеният Александър Паунов обясни, че любовта е крехко цвете, а мъжете вече не се женели заради утежненията при разводите.
Левият депутат Валери Жаблянов обясни на колегите си, че в нашия манталитет е бащата да е централна фигура.
С промените в Наказателния кодекс се предлага извършването на съответните деяния в условията на домашно насилие да се въздига като квалифициращи признаци в системата на редица престъпни посегателства – подпомагането и склоняването на другиго към самоубийство, отвличането, противозаконното лишаване от свобода, принудата, заканата с престъпление.
Предлага се криминализирането на психическо насилие, от което са настъпили вредни последици за пострадалия. Предвижда се системното упражняване на психическо насилие да се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, а в случаите, когато престъплението е извършено в условията на домашно насилие, се предлага наказанието да е лишаване от свобода до пет години.
Въвежда се и инкриминиране на всички форми на системно преследване в чл. 144а, ал. 2 от НК. Предлага се да се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация онзи, който системно преследва другиго с цел да възбуди у него страх за безопасността му или тази на негови ближни, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.
Със законопроекта се предлага промяна в характера на някои престъпления, свързани с насилие, от такива, които се преследват по тъжба на пострадалия, в такива, които са от общ характер. Касае се за всички случаи на умишлено причиняване на средна или тежка телесна повреда. С промяната на чл. 161, ал. 1 от НК, всички форми на домашно насилие, водещи до по-сериозно засягане на телесната неприкосновеност, ще се преследват ex officio, което е съществен елемент от осигуряването на правосъдие за жертвите на домашно насилие, като се гарантира техния достъп до съд.
С промяната на чл. 177 и чл. 190 от НК се цели осигуряване на ефективна закрила за потенциалните жертви на принудителни бракове, които може да бъдат задължени от техните семейства да напуснат страната на пребиваване, за да встъпят в брак в страната, от която произхожда тяхното семейство.
Предлага се създаването на квалифициран състав на престъплението по чл. 296 НК при неизпълнение на съдебно решение или на заповед за защита от домашно насилие или Европейска заповед за защита.
Със законопроекта се предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, които предвиждат незабавно информиране на пострадалия със специфични нужди от защита в случаите, когато задържаният извършител на насилието избяга или бъде пуснат на свобода временно или окончателно.
В крайна сметка след дълги дебати, със 131 гласа „За“, законът бе приет.