Прокурорите на два пъти са откривали нарушения в дейността на Държавната агенция за българите в чужбина, стана ясно от информация на Върховната административна прокуратура.
Първият път – през месец февруари 2014 г. от Върховна административна прокуратура са проверили за законност дейностите по издаване на удостоверения за български произход в Държавна агенция за българите в чужбина.
Проверката е била по реда на надзора.
При нея са установени две нарушения на закона, свързани с неспазване на изискването за придобиване на българско гражданство. Едното нарушение е по чл. 15, ал.2 вр. с §2, т.1 от Закона за българското гражданство.
То касае: „лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 ако отговаря на едно от следните изисквания е осиновен е от български гражданин при условията на пълно осиновяване или е лице, на което поне единият възходящ е българин“.
Другото нарушение е на чл. 3 ал.1, т.2 от Закона за българите, живеещи извън Република България. Според текста на този закон, нарушението касае: „организация на българи, живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях„.
На 20 февруари 2014 г. Върховна административна прокуратура сезирала председателя на ДАБЧ за предприемане на конкретни действия за недопускане на закононарушения, уточняват от ВАП.
Второто нарушение, открито от ВАП е през месец август 2016 г. Тогава върховните прокурори отново са направили инспекция по реда на надзора за законност на дейностите по издаване на удостоверения за български произход в Държавна агенция за българите в чужбина.
Установените при втората проверка нарушения, са свързани с неспазване на изискването за придобиване на българско гражданство по натурализация на чл. 15, ал.2 вр. с §2, т.1 от ЗБГ на срока по чл. 15 ал.3 от ЗБГ и на чл. 59 ал.1 т.7 от АПК.
Според текста на закона става дума за лице, на което единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин и уточнението пред кой орган може да се обжалва решението за придобиване на българско гражданство и в какъв срок актът може да се обжалва.
На 18 август 2016 г. ВАП отново е сигнализирала председателя на агенциятада издава удостоверения за български произход само при наличие на законните предпоставки за това. Този сигнал е резултат от проверка на ВАП през месец юли след самосезиране от публикации в медиите. Тогава са описани над 114 случая на получаване на българско гражданство от лица, издирвани от Интерпол.
На 09 юли 2018 г. наблюдаващият прокурор от ВАП сезирал министъра на правосъдието (Цецка Цачева – б.р.) за проверка от Инспектората. Мотивът в исканата проверка е по чл. 145 ал.1, т.3 от Закона за съдебната власт, според който проверка се възлага при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове. Изискването е от тези проверки да се предоставят заключенията, а при поискване – и всички материали.
Припомняме, че на 29 октомври рано сутринта, когато Спецпрокуратурата влезе в Държавната агенция за българите в чужбина по разследване на схеми за продажба на българско гражданство.
Първоначално бяха арестувани над 20 служители на агенцията, обвинения бяха повдигнати на четирима, включително и на председателя на Агенцията Петър Харалампиев, който е от квотата на Обединените патриоти.
По-късно от ВМРО се разграничиха от Петър Харалампиев и поискаха извинение от всички, които твърдят, че партията има нещо общо с корупционните схеми.
След това спецсъдът уважи иска на прокуратурата и реши задържаните председател на ДАБЧ Петър Харалампиев и други служители да останат за постоянно в ареста.
На 31 октомври, сряда, президентът Радев посочи, че в администрацията на президентството са получавани писма и сигнали за нередности в ДАБЧ. Сигналите били препращани към компетентните органи – прокуратурата и ДАНС. „Всички сигнали са предадени в прокуратурата, имал съм разговори с ДАНС, и с прокуратурата“, изтъкна тогава Радев. Това каза по-късно и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Междувременно заместникът на главния прокурор Иван Гешев коментира лаконично, че в прокуратурата не са получавани никакви сигнали.
На 1 ноември стана ясно, че сигнали до прокуратурата е имало.
Катя Матева, бивш шеф на дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието, е изпращала многократни сигнали до различни институции, включително до премиера и до прокуратурата.
Матева е изпратила писмо със сигнал за нередности в ДАБЧ до президента на 9 март 2017 година. От президентството са сезирали прокуратурата на 20 март 2017 година.
В сигнала били изложени множество твърдения за закононарушения в МП и в ДАБЧ, свързани с процедурите по предоставяне на българско гражданство, както и за воденето на „репресивна политика“ на служебен министър на правосъдието, както и на министъра по отношение на служителите в дирекция „Българско гражданство“.
На 5 юни 2017 година Матева подава нов сигнал за схемите в ДАБЧ и в МП с конкретни оплаквания за упражняван натиск и незаконни действия спрямо Матева. Натискът бил осъществяван от заместник на министър-председателя (вицепремиер) и ДАНС проверили този сигнал. Заключенията от проверката – липса на данни за извършени престъпления. С постановление от 25 октомври 2017 г. прокуратурата е отказала образуване на наказателно производство.
На 2 ноември, петък, Катя Матева категорично заяви, че има конкретни доказателства, оличаващи вицепремиера Красимир Каракачанов в злоупотреби и схеми в ДАБЧ.
На 4 ноември Илия Ангелов, бивш зам.-министър на правосъдието в кабинета „Орешарски“, заяви, че още през 2014 година той е подавал сигнали до прокуратурата за нередности в агенцията.
На 5 ноември 2018 г. бе уволнен Петър Харалампиев като председател на ДАБЧ.