„Когато подадете документи за една преписка и стигнете до районната администрация, която има единствено курирска роля да изпрати писмото до главния архитект, а в същото време чакате 7-8 месеца, ви става ясно, че не става въпрос за некадърност, а за нещо друго”. Това заяви в предаването „Офанзива с Любо Огнянов” по Канал 3 строителният предприемач Александър Ваклин във връзка с казуса с обвинената в получаване на подкуп бивша кметица на столичния район „Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова и по-конкретно затова как на него му е станало ясно, че от него се иска подкуп. Именно след жалба на Ваклин и с негово съдействие се стигна до арестите на Иванчева и Петрова.
„Седмици наред се носеха слухове и от други хора за тази практика”, допълни той.
Относно излезлите СРС-та в медиите той бе категоричен, че тези, които са с негово участие, са истински.
„Посредникът, по неговите думи, води няколко седмици преговори с нея и са стигнали до договорка за 15 евро на кв.м на първата фаза. Три по 75 означава 3 пъти по 75 хиляди евро”, каза още Ваклин.
Поясни, че фирмата му е искала разрешително за 4 строежа на територията на „Младост”. Разказа и цялата хронология около срещите му и предаването на подкупа
„Пред мен Дюлгеров изпрати СМС-и затова до кметицата или зам.-кметицата. След това стигаме до среща в общината. Обясни ми, че тя е изнервена, инструктира ме как да се държа. Трябваше и той да дойде с мен, но се оказа, че той реши да ме изчака в кафене, където да му дам парите след това. Доста време се надявах, че всичко е от некомпетентност, от липса на кадри. Надявах се, че нещата ще тръгнат нормално, но се оказа, че идеята е била съвсем различна. Отидох на тази среща (на 13 април) със 70 хиляди евро. Тя продължи 4 часа. В момента, в който пристигнах пред кабинета на кмета, настана суматоха. При влизането си чух, че секретарката обясни на кметицата, че това съм аз. Оставиха ме да чакам към 2 часа. Стана около 19:00 часа и естествено общината вече се бе изпразнила. Тогава се появи един човек, който се представи като отговорник по сигурността”, каза Ваклин.
Той внесе и яснота по друг въпрос относно искането за изграждане на детска площадка.
„Никога от нас не е искано да бъде изградена детска площадка – беше поискано да дарим пари с цел да бъде изградена детска площадка. Но това е друга тема как се харчат тези пари за дарения”, допълни бизнесменът и се върна на въпроса за срещата.
„Срещата се проточи непредвидено дълго и Дюлгеров си бе тръгнал. Разбрахме се след това той допълнително да се разбере с кметицата. Той поиска да отида по-късно вечерта при него, но аз се притесних дали не става въпрос за измама. След това той ми се обади в понеделник, обясни ми, че кметицата е много изнервена и няма да пусне нищо, докато не предам парите. На срещата тя много странно размахваше преписката ми и я въртеше като волан на автомобил. Те искаха още в понеделник да ги предам, но тогава нямах възможност да събера парите и отложихме за вторник. Срещата бе уговорена за вторник в заведение на ул. „Раковски”. Те искаха да се предадат парите в Столична община, но се оказа, че по това време има заседание на Общинския съвет, на посещение бе и американска делегация. Казват, че мястото на срещата не е било случайно, но не – случайно беше. Тя си избра мястото, на което да бъдат предадени парите. Аз бях с Дюлгеров, когато той се разбра по телефона с нея, той да предаде парите в друго кафене. Пет минути по-късно той тръгна към другото кафене. Аз тръгнах след него и дори го проследих, докато той седна на една маса с кмета и зам.-кмета. След това вече нямам наблюдения какво се случва. И това, което знам е, че 10 минути, след като са предадени парите, тя се е обадила на секретарката и да пусне преписката”.
Би ли постъпил Александър Ваклин отново по същия начин, след като вече е преминал през цялата тази „процедура”.
„Абсолютно по същия начин бих постъпил. Мисля, че това е мой принцип и това е моят дял в борбата с корупцията. Излизат публикации, че съм мафиот, лъжец, но се надявам, че хората разбират, че това не е вярно. Наистина се чувствам дискомфортно и неприятно. Хората ми питат „защо ми трябваше” – трябваше ми, за да допринеса в тази борба. Вярвам в институциите, винаги съм вярвал, занимавам се със строителство от 1999 г. и винаги съм се уповавал в тях. Досега не съм давал подкуп. Колкото до това дали са ми искали… В такъв мащаб от 1 милион евро само за куриерски услуги… Борбата с това явление трябва да продължи”, каза в заключение Александър Ваклин.