Репортер по темата: Тодор СТЕФАНОВ, ДЕЙЛИ ПРЕС / София
В българското право има висок стандарт на защита на задържания. Това мнение изрази председателят на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов пред Би Ти Ви.
По отношение на промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които в четвъртък бяха приети окончателно на второ четене без дебат, той заяви, че не бива хората да се плашат излишно.
Не трябва да се създават предубеждения по този правно нелеп начин, категоричен е Кирилов.
Той обясни, че бързата намеса, за да се внесе промяна в законодателството, само два дни след тълкувателното решение на ВКС се дължи на това, че не може да се чака да бъдат прекратени всички висящи дела и даде пример с делото с Христо Бисеров, което беше прекратено.
На 7 декември ВКС постанови, че за да има право КОНПИ да упражни правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, е необходимо да бъде извършена проверка за установяването на това имущество. Тя може да се осъществи от комисията само в изрично уреденото за целта административно производство с участието на собственика на имуществото. Според тълкувателното решение никой друг и на никое друго основание не може да сезира комисията, нито тя може да се самосезира.
Кирилов напомни, че назад във времето е имало проблеми със стълкновения в законодателството и по други тълкувателни решения на ВКС.
Нека се знае, че увеличението на застраховките „Гражданска отговорност“ пак е резултат от тълкувателно решение на ВКС, изтъкна той.
На въпрос дали Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) е поставена над съда, след като може да се връща към дадено дело, дори след като съдът е постановил, че лицето е невинно, Кирилов е категоричен, че няма нищо подобно.
По негови думи съдът и КОНПИ са два съвсем различни способа.
Ако си останал ненаказан, но пак продължаваш да получаваш пари от проституция, трафик на хора, оръжия и т.н. и нямаш правно основание за това богатство, държавата има интерес да възстанови справедливостта, обясни той и допълни, че съдът може въобще да не се е произнесъл или обвиняемият да е починал, но това няма нищо общо с имуществото.
Защо имуществото, което е натрупано по незаконен начин, да остане нерепатрирано в държавата, пита Кирилов.
Председателят на правната комисия обясни, че КОНПИ е възприета в българското право и от европейските партньори на страната още през 2012 г.
Той подчерта, че тогава това правно решение е устояло на проверката на Касационния съд и заяви, че то не противоречи на европейските норми.
Те допускат много по-рестриктивен режим на собствеността дори за много по-дребни публични интереси, обясни Кирилов.
Той е категоричен, че промяната не се прави за конкретни неудобни лица, а форсираната реакция към нея е некоректна.
На въпрос дали КОНПИ ще успее да репатрира 22 милиона лева по случая с Христо Бисеров, Кирилов изрази надежда, че това е възможно. Той обаче подчерта, че е далеч от мисълта, че цялото незаконно придобито имущество може да бъде възстановено.
С тази правна конструкция се обезсмисля цялата гражданска конфискация, заяви Кирилов относно тълкувателното решение на ВКС. Според него по този начин гражданската конфискация се ограничава само до пределите на наказателното производство, а това е безпредметно.
Запитан дали зад това решение се крие политически сблъсък, той заяви, че не би следвало да е така, ако то не се приема като политическо.
Аз го приемам като решение, което сериозно засяга правния ред и стабилността, както и взаимоотношенията и координацията ни с европейските институции, отсъди Кирилов.
Относно отпадането на четенето на обвинителния акт в началото на делото председателят на правната комисия обясни, че тази промяна се налага за процесуална икономия.
Няма смисъл да се затормозява съдебният процес, обясни той и допълни, че би следвало деецът да е достатъчно грамотен, за да се запознае с обвиненията в предходните фази на делото.