149 310 лв. от бюджета ще бъдат изплатени като обезщетения по пет решения на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), съобщиха от Министерския съвет. Решенията по делата срещу България са постановени между 05 април 2018 г. – 06 септември 2018 г.
Европейските съдии присъждат в полза на Боян Господинов обезщетение за 3600 евро за претърпените от него неимуществени вреди и 1500 евро за разходи и разноски.
Боян Господинов е арестуван и срещу него е образувано наказателно производство. Осъден е на лишаване от свобода от Старозагорския окръжен съд. В присъдата му е приспаднат периода на предварителното задържане. Господинов обжалвал в Апелативен съд – Пловдив и наказанието му е намалено.
Пред Софийски градски съд г-н Господинов завел иск за това, че продължителността на задържането му надвишава наложеното наказание. Това дело е спряно, защото Господинов станал подсъдим по друго дело, водено от Окръжен съд Стара Загора. По Старозагорското дело Господинов обвинил съдиите, че не са безпристрастни, но съдът не направил отвод на състава. При обжалването си пред Европейския съд Боян Господинов твърди, че не е съден от безпристрастен съд. ЕСПЧ открива нарушение на Конвенцията и присъжда в полза на жалбоподателя обезщетението.
845 евро за имуществени вреди и 500 евро за разходи и разноски ще бъдат платени по делото „Сапунджиев срещу България„. Сапунджиев и съседите му оспорили законността на печатница, изградена в близост до дома им. От своя страна собственикът на печатницата завежда дело за клевета срещу жалбоподателя в Районен съд Силистра. Магистратите признават Сапунджиев за виновен, глобяват го и го осъждат да заплати и обезщетение на собственика на печатницата. Присъдата е потвърдена от Окръжен съд Силистра.
Според европейските магистрати възможността отделни лица или малки групи от хора да изнасят информация и идеи, като по този начин допринасят за публичния дебат по теми от съществено значение, е в интерес на обществото. Глобата към Сапунджиев е имала възпиращ ефект върху сезирането на властите с подобни оплаквания и е в нарушение на Конвенцията.
От ЕСПЧ присъждат в полза „Узунова и Сеид срещу България“ сумата от 9500 евро за претърпените от тях имуществени вреди. Към тези пари от бюджета трябва да се платят 1800 евро за неимуществени вреди. Двамата са съсобственици на земя. През 2007 г. с решение на Министерски съвет част от тази земя е отчуждена и е определено обезщетение. Узунова и Сеид обжалват присъденото им обезщетение, от ВАС увеличават парите в съответствие с експертно заключение. Върховните съдии постановяват, че е дължима и сума за разноски. Обезщетението на съсобствениците е изплатено на жалбоподателите през 2014 г.
Според Европейските съдии невъзможността за жалбоподателите да получат навременно изпълнение на решение в тяхна полза е намеса в правото на мирно ползване на притежания.
Според решение на ЕСПЧ едноличният търговец и дружеството с ограничена отговорност по делото „Бояджиева и Глория Интернешънъл Лтд ЕООД срещу България“ трябва да получат 16 090 евро за първия жалбоподател и 26 350 евро за втория жалбоподател. На двете компании се присъжда и по 3 000 евро за неимуществени вреди и общо 5 394 евро за разноски.
Двете дружества търгуват с фармацевтични продукти. От декември 2005 г. до април 2006 г. жалбоподателите продават фармацевтични продукти на фирма К. и получават цената им. По-късно дружеството К. е обявено в несъстоятелност. Кредиторите на дружеството предявяват искове срещу жалбоподателите по Търговския закон. Исковете са уважени и жалбоподателите са осъдени да заплатят цената на продуктите плюс лихвите. Жалбоподателите се оплакват пред ЕСПЧ, че националният съд е приложил буквално действащата редакция на Търговския закон (ТЗ) и след дело им е присъдено обезщетението.
Петото дело е заведено от майор от Военното министерство – Александър Събев. С решение на европейските магистрати му се присъждат 2400 евро за претърпените от него неимуществени вреди, както и сумата от 2000 евро за разходи и разноски.
Събев съди България за това че през 2005 г. разрешението му за достъп до класифицирана информация е отнето с решение, което се позовава само на Закона за защита на класифицираната информация.
Събев обжалва, но жалбата му е отхвърлена от Държавната комисия по сигурността на информацията без да е информиран за мотивите. Той се допитва до различни държавни органи, но не получава информация защо му е отнето разрешението. Със заповед на министъра на отбраната договорът му за кадрова военна служба е прекратен и Събев оспорва прекратяването пред ВАС. От ВАС отхвърля жалбата му.
Жалбоподателят се оплаква от липсата на достъп до съд, който да може да изследва всички въпроси от решаващо значение за изхода на делото. Европейският съд по правата на човека уважава иска му.