От ПГ на БСП подкрепиха президентското вето върху измененията в Наказателния кодекс с аргумента, че промените противоречат на редица международни актове, както и на транспонираната европейска директива, предава агенция „Нюз“.БГ.
Депутатите отхвърлиха президентското вето. Промените в Наказателния кодекс бяха приети от мнозинството. 137 народни представители гласуваха „за“. ДПС също подкрепиха вота.
43 депутати гласуваха против, като най-страстна критика промените имаха от страна на БСП.
Предстои законът да бъде обнародван в Държавен вестник в 7-дневен срок.
Припомняме, че върнатите за обсъждане текстове покриват три права на задържания по думите й – достъп до адвокат по време на процедурата, право на уведомяване на трето лице при задържане, както и право на комуникация с трети лица по време на задържането.
Депутатът Филип Попов смята, че директивата е просто преписана, без да е въведен обективен критерий като вида и тежестта на престъплението.
„Мярката е в разрез с всички актове за защита правата на децата“, категорично заяви Попов. При задържане непълнолетните трябва да избират от списък с адвокати, въпреки че те не могат да правят осъзнати избори.
„Представете си в България колко осъдени и колко обвиняеми има за тероризъм, защо се въвежда тази мярка“, пита депутатът. По думите му ако в рамките на 24 часа едно дете не се прибере вкъщи и родителите му го търсят, от полицията не могат да получат никаква информация за детето си.
Твърдението за изчезнали деца обаче е опит да се внушават послания, според председателя на Правната комисия Данаил Кирилов.
Попов е на мнение, че с преодоляването на ветото няма да се натрие носа на президента, а на хората, които иначе ще усетят репресивния апарат на държавата върху себе си.
С приемането на промените в Наказателния кодекс и така наречения „таен арест“, където уведомяването за задържане да може да се отложи за срок от 48 часа, а за задържан непълнолетен за срок от 24 часа е възможност за създаване на свободни интерпретации на прилагащите го органи поради липсата на конкретно дефиниране за налагане на обезпечителните мерки при конкретни престъпления. Това заяви социалистът Красимир Янков.
Той е категоричен, че за предотвратяване на терористични актове, както и за участие в криминални групи подготвящи тежки престъпления, такива мерки са наложителни.
Необходими са достатъчно предварителни данни, даващи основание за класифициране на всеки отделен случай с прилагане на тези мерки, а именно и единствено към този вид престъпления, посочи Янков.
Според него широкият им обхват на тълкуване ще дава възможност за произвол и потъпкване на човешките права на гражданите.
„Нагаждането на закона с даване предимство на разследващите органи е крачка към деформация на правовите норми“, убеден е Янков.
„Каква ще е следващата крачка на мнозинството в тази посока“, попита той.
Навярно ще са още промени в полза на управляващите за още по-силно утвърждаване на едноличната власт на Бойко Борисов, предполага депутатът на левицата.
Припомняме, че в публикувания в началото на май проект в част „Преходни и заключителни разпореди“, параграф 6., в Наказателно-процесуалния кодекс – НПК се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 55: в) създават се ал. 9 – 11: „(9) Когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано, уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да бъде отложено за срок до 48 часа.“